Стресът и по-дългото работно време отблъскват новите кадри

Поколението Z все по-често отказва да заема управленски позиции, предпочитайки баланса между личния живот и работата пред по-голямата отговорност. Тази тенденция се очертава като сериозно предизвикателство за бизнеса в световен мащаб, който изпитва остри трудности да изгради следващото си поколение лидери, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на данни от "Евронюз".

Липса на интерес към лидерството

Успехът в кариерата за най-младите служители вече не се измерва с повишението в длъжност и поемането на екипи.

„Като погледнем глобалните изследвания, само около 6 процента от поколението Z искат да заемат висши управленски позиции и да бъдат ръководители. За организациите и техните структури това е много голям проблем“, посочва Томаш Шклярски, главен изпълнителен директор на Enpulse и експерт по ангажираността на работното място.

Според него нежеланието се дължи на драстично нарастващите отговорности. През последните години средният размер на екипите се е удвоил – от около шест до 12 души, за които отговаря само един пряк ръководител.

Натиск от две страни

Мениджърите днес са притиснати между изискванията на висшето ръководство за бизнес резултати и нуждата да мотивират все по-многобройни екипи.

„Поколението Z внимателно преценява какво означава балансът между работа и личен живот спрямо жертвите, необходими, за да станеш ръководител. Младите хора ясно виждат тежестта, която идва с управлението. Един мениджър отговаря както пред своите началници, така и за все по-големи екипи, които изискват постоянна подкрепа“, допълва експертът.

Демографска криза в Европа

Намаляващият интерес към мениджмънта може да се окаже особено пагубен за Европа, където демографските промени вече водят до чувствително свиване на работната сила.

„Ще има все по-малко работещи хора, особено в Европа. Ако не обучим ново поколение мениджъри и не подготвим хора, които да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с нарастващи трудности при поддържането на организационната ефективност“, предупреждава Шклярски.

Въпреки все по-широкото навлизане на изкуствения интелект в бизнеса, управлението на хора все още изисква емпатия, изграждане на доверие и мотивация – ключови човешки качества, които алгоритмите не могат да заменят на този етап.