Дядо Анко от Косталево остави уникално наследство въпреки запорираната пенсия и институционалното безразличие

На 95-годишна възраст почина Анко Анков – последният пазител на легендарната врачанска школа за производство на файтони. Майсторът от село Косталево си отиде днес, оставяйки след себе си занаят, който вече няма кой да продължи, и горчивия привкус от отношението на държавата към пазителите на традициите.

"Щастлив съм! Сбъдна се мечтата ми да оставя нещо след себе си", споделяше приживе майсторът, въпреки че думите му често бяха придружени от сълзи не само на умиление, но и на обида.

Краят на една епоха

Роден през 1930 година, Анко Анков беше живата връзка с индустриалното чудо на Мито Орозов – фабрикантът, прославил Враца в цяла Европа. Анков завършва първия випуск на прочутото Столарско училище и пренася знанията през десетилетията. След пенсионирането си през 1991 година, вместо да почива, той се отдава на реставрацията и създаването на файтони, като успява да върне блясъка на над 10 уникални возила.

Изкуство под запор

Зад красивите думи за "златните ръце" на майстора обаче се крие и грозната истина за оцеляването му. Последният му шедьовър – файтон, предназначен първоначално за частен поръчител, става причина за тежки съдебни битки. Стига се дотам, че пенсията на 90-годишния тогава старец е запорирана.

Спасението идва не под формата на меценатство, а чрез публичен търг през 2017 година. Община Враца купува файтона за Етнографско-възрожденския комплекс – ход, който спасява експоната, но оставя отворен въпроса защо институциите чакат творците да фалират, за да придобият творбите им.

Прекъснатата нишка

Майсторът не успя да осъществи голямата си мечта – туристически файтон да вози гостите на Враца от прохода Вратцата до центъра. Липсата на чираци и икономическата несигурност на занаята превръщат смъртта му в окончателен край на това производство в региона.

Днес България загуби не просто възрастен човек, а цяла технология и късче история, които не успяхме да опазим докато бяха живи.