Американският астронавт, който посети Луната през 1972 г., почина на 87-годишна възраст

Томас Кен Матингли, американският астронавт, който посети Луната през 1972 г., почина на 87-годишна възраст във вторник, потвърди НАСА, пише VESTI.

Матингли е най-известен с ключовата си роля в осигуряването на безопасното завръщане на "Аполо 13", след като е отстранен от екипажа поради риск от рубеола.

По-късно той поема ролята на пилот на командния модул на мисията "Аполо 16" и е командир на космически кораб в две мисии на космическата совалка.

Бил Нелсън от НАСА заяви: "На 31 октомври загубихме един от героите на нашата страна. Матингли беше ключов за успеха на нашата програма "Аполо", а ярката му личност ще гарантира, че ще бъде запомнен в историята.“

With heavy hearts, we bid farewell to @USNavy rear admiral and @NASA astronaut Ken Mattingly. His brave contributions providing critical decisions to rescue the Apollo 13 crew, and serving as a key player in the Apollo and early Shuttle programs will long be remembered. #RIP 🫡 pic.twitter.com/RRMfQjuxGz

— NASA History Office (@NASAhistory) November 2, 2023

Роден през 1936 г. в Чикаго, Матингли се присъединява към военноморските сили на САЩ малко след като завършва университета през 1958 г., където лети с реактивни самолети.

Благодарение на уменията си като пилот Матингли е избран за пилот на командния модул на злополучната мисия "Аполо 13" през 1970 г.

Поради контакт с болен от рубеола и риск и той да е заразен, Матингли е заменен от резервния пилот Джак Суигърт само 72 часа преди изстрелването.

„Аполо 13“ стартира на 11 април 1960 г. със Суигърт на управлението, придружен от астронавтите Джим Ловел и Фред Хейз.

Около 56 часа след изстрелването кислороден резервоар номер две се взривява на борда на капсулата "Аполо 13", което предизвиква повреда и на резервоар номер едно.

В този момент Ловел се обажда в центъра за управление на мисията с думите: "Хюстън, имаме проблем".

Без кислород за дишане и захранване на горивните клетки на совалката, целта на мисията става просто безопасното връщане на екипажа на Земята.

Матингли, който така или иначе не се разболява, отива в контрола на полетите и разработва процедури за пестене на енергия, така че превозното средство да може успешно да навлезе отново в атмосферата и да осигури оцеляването на астронавтите.

С помощта на инженерните си познания Матингли измисля начини, по които екипажът да пести намаляващата енергия на совалката, за да направи възможно завръщането.

В по-късни интервюта Матингли омаловажава участието си в безопасното завръщане на мисията "Аполо 13". Мисията е драматизирана във филма "Аполо 13" от 1995 г., в който Матингли е изигран от Гари Синиз.

След отстраняването му от "Аполо 13" Матингли е включен в мисията "Аполо 16" през 1972 г., която лети до Декартовите възвишения на Луната, за да събере скални проби.

По време на кариерата си Матингли прекарва 504 часа в Космоса, включително един час и 13 минути извънредна дейност по време на полета на "Аполо 16".

За времето прекарано там Матингли казва: "Имах много осезаем страх, че ако видя твърде много, няма да мога да си го спомня. Беше толкова впечатляващо.“

Матингли е член на помощния екипаж на "Аполо 8", първата мисия, която посещава Луната, и на "Аполо 11", при която първият човек стъпва на Луната.

Освен това той има водеща роля в разработването и тестването на скафандъра и раницата от ерата на "Аполо".

След работата си по мисиите "Аполо" той помага за стартирането на програмата на НАСА за космически совалки и дори командва първия полет на совалката.