На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят връзките и ги използват като противогази. Никой не смее да отмени зловещата церемония. 

Това е капката, която прелива чашата на търпението, а русенските майки замислят организиран мирен протест, за да не могат повече властите да си затварят очите пред проблема. Построеният преди няколко години завод за хлор в Гюргево работи 10-12 пъти над капацитета си и предизвиква силна концентрация във въздуха на отровния газ. Жителите на Русе са подложени на постоянни газови атаки, нарастват драстично болестите на дихателната система, много от хората са принудени да се изселят в други градове, за да запазят здравето си.

Първият граждански протест в края на социализма се провежда именно в Русе през ноември 1987 г. като манифестации срещу обгазяването и защита на естествените човешки права за здравословна жизнена среда. Няколко месеца след това е създадена първата и най-голямата неформална организация в България – Общественият комитет за екологична защита на Русе. Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след почти нелегална прожекция на документалния филм „Дишай” с режисьор Юрий Жиров, 400 души учредяват този комитет – първата сериозна формация, протестирала срещу комунистическия режим у нас.

Напрежението нарасна до степен на революционна ситуация – „народът” иска, настоява да направим нещо, а ние, организаторите, мигаме пред тази „стихия” и не знаем какво. И тогава ми хрумна „гениалната“ идея – 8 март! Само в този ден контролът можеше да бъде занижен заради известните осмомартенски тържества. Подходящ ден за „лебедовата” ни песен!

Това е изява на личности, преодолели страха, макар и само за няколко часа, обхванати от предчувствието за края на системата, пише председателят на комитета Георги Мишев. Ето запис от негово интервю, запазено в Златния фонд на БНР:

една дума, малко трудно може да се каже дали се диша, но все пак има разчупване на старата система и има надежда да се роди едно истинско гражданско общество. Смисълът на русенския комитет беше точно това – да се сложи начало на едно гражданско общество, на една опозиция срещу тогавашния режим.

Оправдани ли са някои тези, които се чуваха, че БКП е имала интерес от създаването на тези опозиционни структури, че са инфилтрирали свои хора вътре, за да възпрепятстват автентичността на гражданския протест?

Тези гласове се чуват и сега. Историкът Божидар Димитров каза, че този комитет е направен по идея на Тодор Живков , за да се справи с Чаушеско. Той, ако има някакви доказателства, защо не ги публикува, за да видим дали действително Тодор Живков е имал такова намерение и какво са правели в обкръжението около него. Много лесно се създава едно впечатление, че всичко е дирижирано отгоре, че ние сме някакви пионки, които сме изпълнявали някакви партийни разпореждания. Това е начин за омаловажаване на едно събитие, възникнало в голяма степен спонтанно.

Имаше една предварителна организация по подбиране на хората за бъдещия Управителен съвет, хората, които да се изкажат на това събрание, но никой не очакваше, че мащабът ще бъде толкова голям. 400 души се подписаха. Това беше открита съпротива срещу властта. Това нещо, колкото и да го подценяват и омаловажават,е факт. Нашият комитет имаше задача да разчупи страха в обществото и този страх се прехвърли във властта. Тя винаги се плаши от обществото.

Страхът на властта от гражданските организации е разбираем и целта й е да контролира и направлява общественото недоволство. Всичко това обяснява защо в България при социализма трудно можеха да се очакват спонтанни и автентични граждански протести.

Общественият комитет за екологична защита на Русе обаче е първата бяла лястовица след десетилетия тоталитарно управление. Нейната поява е знак за края на една епоха и идването на нов период в историята на страната. Следващата година става рождена за още няколко дисидентски организации – Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, „Гражданска инициатива” на Любомир Собаджиев. След 45 години тоталитаризъм идва времето на демократични промени и преход към демокрация и пазарна икономика.