Парламентът обсъжда новото разделение на България на четири региона
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Русе, Разград и Велико Търново влизат в общ Северен регион, а Шумен преминава към Източния
Народното събрание разглежда на първо четене промени в Закона за регионалното развитие, с които досегашните шест района за планиране в България се трансформират в четири нови големи региона — Столичен, Северен, Източен и Южен, съобщават от БТА. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и въвежда цялостна реформа в териториалното планиране, продиктувана от новата европейска класификация NUTS и натрупания опит при интегрираните териториални инвестиции.
Новата карта на Северна България
Основната промяна в правителствения проект засяга териториалното деление на страната, която вече се обособява като един общ регион от ниво 1. На ниво 2 досегашните шест района се окрупняват в четири нови структури, което води и до намаляване на броя на регионалните съвети за развитие от шест на четири. Реформата се въвежда в изпълнение на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, който се прилага пряко във всички държави от Европейския съюз от 1 януари 2027 година.
За жителите и общините в Дунавския регион и Централна Северна България промяната означава заличаване на досегашната граница между Северозападен и Северен централен район. Новият Северен регион обединява общо 11 области — Русе, Разград, Велико Търново, Силистра, Търговище, Габрово, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана и Видин.
Същевременно област Шумен се отделя от досегашната си група с Русе и Разград и преминава към новия Източен регион. В него влизат общо шест области по черноморската ос от север на юг — Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол. Най-голям в южната част на страната става Южният регион, който обхваща десет области: София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Специален режим за столицата
Проектозаконът въвежда специфичен административен режим за град София, който се отделя в самостоятелен Столичен регион, включващ единствено област София (столица). Причината е пълното съвпадане на функциите на Столична община, административна област от ниво 3 и регион за планиране от ниво 2.
За да се избегне излишна бюрокрация и дублиране на документи, за Столичния регион няма да се изработва отделна Интегрирана териториална стратегия за развитие. Нейните функции ще се поемат пряко от Плана за интегрирано развитие на общината. Според мотивите към законопроекта извеждането на столицата в отделна единица прекратява статистическото прикриване на икономическите различия между София и по-слабо развитите области, което ще позволи по-обективна оценка на регионалните дисбаланси и по-целенасочено разпределение на европейските средства.
Напояване от река Дунав и контрол над химическите вещества
Паралелно с регионалната реформа депутатите обсъждат на първо гласуване и три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Сред ключовите предложения за земеделските производители в Северна България е въвеждането на уведомителен режим при водовземане от река Дунав за нуждите на напояването, както и облекчен режим при ползването на вода от язовири, които са общинска собственост. Предвижда се още контролът по всички компоненти на околната среда да бъде концентриран в регионалните инспекции по околната среда и водите.
В дневния ред на пленарното заседание е включено и окончателното второ четене на промените в Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. С новите текстове изискванията за регистрация на дейности по производство, преработване и употреба на такива вещества се прехвърлят от наредба директно в закон. Заради специфичния характер на химикалите и риска те да бъдат използвани не само за мирни цели, държавата създава и специален публичен регистър на всички регистрирани лица.





















