Преработвателите плащат 37 евроцента за килограм плод

Изкупната цена на прасковите за преработка предизвика сериозно недоволство сред производителите в Сливенско. В региона, известен като „Долината на прасковите“, преработвателните предприятия предлагат 37 евроцента за килограм индустриален плод – стойност, която остава непроменена от миналата година. На фона на растящите разходи за торове, горива и труд, много стопани са изправени пред фалит и обмислят крайна мярка – пълно изкореняване на овощните градини, съобщават от БГНЕС.

Разходите растат, субсидиите застояват

За земеделските производители математиката през този сезон е категорична – приходите не могат да покрият инвестициите. Според овощаря Апостол Евтимов, след миналогодишните проблеми с измръзването на реколтата, сега секторът е притиснат от нов скок на производствените разходи с между 25 и 30 процента.

„Не да я унищожа... ще я изкореня. Защото разходите са ми повече от приходите“, категоричен е Евтимов. Той посочва конкретните увеличения спрямо миналата година: дизеловото гориво е поскъпнало с до 30 процента, препаратите – с 25 процента, а торовете и надниците за труд бележат ръст от 30 процента.

Въпреки тежката ситуация, Евтимов не вини единствено преработвателите, тъй като те също оперират в пазарна среда и се конкурират с далеч по-мощната гръцка индустрия. Истинският проблем, според него, се крие в липсата на адекватна държавна политика и замразената от години обвързана подкрепа. Субсидиите за отглеждане на плодове и зеленчуци не са актуализирани от близо осем години, въпреки че през този период всички разходи по веригата са нараснали драстично.

Гръцкият монопол и липсата на сдружения

Основен фактор за формирането на цените в България остава гръцкият пазар. Коста Петров от Сдружение „Българска праскова“ обяснява, че южната ни съседка е същински гигант в сектора – докато у нас се изкупуват между 8 и 9 хиляди тона индустриална праскова, в Гърция обемите достигат до 420 хиляди тона.

Според Петров гръцките кооперативи вече преговарят за леко повишаване на цените, тъй като настоящите 37 евроцента не удовлетворяват и техните производители, много от които отчитат ниски добиви през настоящия сезон. Очакванията са, че при корекция нагоре в Гърция, българските преработватели ще реагират реципрочно.

Българските предприятия имат капацитет да преработят около 15 хиляди тона, но родното производство не успява да покрие тези нужди, което прави вноса неизбежен. Големият проблем на родното овощарство остава липсата на обединение сред производителите. В страни като Гърция, Италия и Испания фермерите разполагат със собствени бази за сортиране, преработка и пакетиране, което им гарантира предвидимост и достъп до търговските мрежи. У нас отглеждането на праскови остава изключително трудоемко, с преобладаващ ръчен труд при резитбата, прореждането и брането, а липсата на сдружения отслабва преговорните позиции на стопаните.

Гледната точка на преработвателите

От другата страна на спора, преработвателната индустрия изтъква своите аргументи, свързани с международните пазари и рентабилността. Димитър Алексиев, представител на компанията „Фрукто“ АД, подчертава, че базовата цена от 37 евроцента е валидна и за гръцките фабрики. Разликата е, че българските преработватели поемат допълнителни разходи за транспорт и сортиране на родна територия.

Алексиев е категоричен, че българските земеделци могат да бъдат печеливши, ако постигнат висока ефективност и добиви от 3 до 4 тона от декар. „Тук въпросът е, че ние обявяваме една цена от начало до край и изкупуваме всички плодове на нашите основни доставчици, стига те да са качествени“, отбелязва той.

Докато двете страни продължават да спорят за добивите, сметките и влиянието на гръцкия пазар, напрежението в Сливенско расте. За редица производители основният въпрос вече не е размерът на печалбата през този сезон, а дали изобщо ще запазят градините си за следващия.