Отмениха ремонти на кораби за над 4 милиона евро във Варна
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Зърнопроизводителите в Добруджа търпят загуби от скъпия морски транспорт
Девет договора за ремонт на кораби на обща стойност над 4,2 милиона евро са отменени само през октомври тази година, а запитванията към българските кораборемонтни предприятия са се свили с до 60 процента, съобщават от БГНЕС. Причината за отлива на международни клиенти е постоянният риск за търговското корабоплаване в Черно море, който се изостри допълнително след потъването на два плавателни съда в българската изключителна икономическа зона през тази седмица.
Два потънали кораба за два дни и скок на застраховките
Кризата със сигурността на морските маршрути ескалира на 16 ноември, когато товарният кораб BETUL 8 потъна на около 40 морски мили югоизточно от нос Калиакра. Дванадесетчленният му екипаж беше спасен, а властите потвърдиха бедствието и спасителната операция. Въпреки че в медиите се появиха информации за удар с морски дронове, официалната причина и извършителят предстои да бъдат установени след проверка.
Само ден по-късно, на 17 ноември, в същата зона потъна и газовозът GAS HUSKY, превозващ втечнен нефтен газ. Деветнадесетте моряци на борда бяха спасени, а обстоятелствата около възможен удар върху съда все още се изясняват. Двата последователни инцидента в български води директно рефлектират върху цената на морския транспорт.
Според капитан Димитър Димитров, цитиран от БГНЕС, застрахователните премии за плаване в Черно море са скочили от около 0,1 процента от стойността на кораба и товара преди ескалацията до 10 процента в определени случаи. Макар тарифата да зависи от конкретния маршрут и риска, дори по-малките поскъпвания се прехвърлят директно върху търговците и производителите. Най-силно потърпевш е земеделският сектор в Добруджа, където скъпият и несигурен превоз води до забавени доставки, препълнени складове, блокиран оборотен капитал и загуба на конкурентоспособност при износа на зърно.
Удар за милиони евро по индустрията във Варна
Корабостроенето и кораборемонтът вече търпят преки финансови щети от заобикалянето на региона. По данни на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт, цитирани от БГНЕС, през октомври 2026 година запитванията за ремонт са паднали с между 40 и 60 процента, а производственото натоварване на заводите е намаляло с 20 до 60 процента.
Секторът осигурява прехраната на над 4500 пряко заети специалисти и поддържа още над 10 000 непреки работни места. Всяко пренасочване на чуждестранен кораб към по-сигурно пристанище извън Черно море лишава от приходи не само ремонтните заводи във Варна, но и цялата верига от местни доставчици, сервизни компании и транспортни фирми. От бранша предупреждават, че ако тенденцията стане необратима, страната ни ще изгуби не просто текущ оборот, а дългосрочен производствен капацитет и позиции на международния пазар.
Отлив на туристи и мерки за сигурност
Несигурността в акваторията създава репутационен риск и за българския туризъм. В интервю за румънското издание Știri din Turism от 17 ноември министърът на туризма Илин Димитров посочва, че за първите девет месеца на 2026 година регистрираните румънски граждани в местата за настаняване у нас са намалели с 13,4 процента, а реализираните от тях нощувки са спаднали с 14,8 процента. Общият брой на посещенията от северната ни съседка, който включва и еднодневните пътувания, бележи спад от 2,5 процента. Министърът на туризма обяснява тази разлика с увеличаването на кратките визити без преспиване, но анализите сочат, че постоянните новини за поразени кораби могат допълнително да отблъснат чуждестранните гости.
По отношение на сигурността в акваторията премиерът Румен Радев заяви на 29 октомври, че единственият сигурен начин за спиране на атаките срещу търговското корабоплаване е прекратяването на военните действия и възобновяването на преговорите. По думите му събраните материали вече са предоставени на съюзниците и текат експертни проверки, докато Министерството на отбраната засили наблюдението над Черноморието с безпилотни летателни апарати.
Според анализа на БГНЕС напрежението датира още от юли 2023 година, когато Русия напусна Черноморската зърнена инициатива и обяви всички плавателни съдове, пътуващи към украински пристанища, за потенциални превозвачи на военни товари. По този начин дори без физическа блокада на българските пристанища в Варна и Бургас поддържането на висок риск принуждава застрахователите и международните компании сами да се изтеглят от българското морско пространство, което изисква от държавата спешна оценка на икономическите щети и механизми за подкрепа на засегнатия бизнес.






















