Доналд Тръмп и Владимир Путин подновиха прекия диалог на форума в Китай
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Президентите на САЩ и Русия проведоха 40-минутен разговор в Шънджън
Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин проведоха двустранна среща в южния китайски технологичен мегаполис Шънджън този четвъртък в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), съобщават Асошиейтед прес, предаде БГНЕС. Разговорът между двамата държавни глави е продължил около 40 минути и бележи първия им пряк контакт на четири очи след безрезултатните преговори в Анкоридж, Аляска, през август 2025 година. Срещата в Китай се провежда в момент на интензивни дипломатически совалки за прекратяване на войната в Украйна и часове преди първия в историята тристранен форум между лидерите на Вашингтон, Москва и Пекин.
Топъл тон след ледения душ в Аляска
Въпреки че предварителните заявки от Кремъл определяха срещата по-скоро като работен контакт, отколкото като пълномащабни преговори, тонът в началото на разговора показа желание за затопляне на отношенията. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков посочи по-рано, че графикът в Шънджън едва ли ще позволи задълбочени преговори, но самият факт на срещата е ключов за поддържането на прекия канал за комуникация между двете ядрени свръхсили.
"Имаме чудесни отношения от много години. Познаваме се отдавна и мисля, че от това могат да произлязат много прекрасни неща, или поне да се постави началото им. Но смятам, че те наистина ще произлязат от това", заяви Доналд Тръмп пред Владимир Путин по време на откритата за медиите част от срещата.
Двамата лидери си размениха любезности още в сряда вечерта по време на тържествената галавечеря, организирана от домакина Си Дзинпин, където застанаха от двете страни на китайския държавен глава за обща снимка. Американският президент не скри задоволството си от пищното посрещане на летището в Шънджън, където беше приветстван лично от Си Дзинпин, за разлика от по-сдържания протокол при пристигането на други световни лидери.
Исторически тристранен формат и ядреният пъзел
Кулминацията в дипломатическата програма на форума на АТИС, който обединява 21 водещи икономики от Тихоокеанския регион, е тристранната среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. Това е първият подобен формат между държавните глави на САЩ, Русия и Китай, като в дневния ред влизат международната сигурност, военните конфликти в Украйна и Иран, развитието на изкуствения интелект и контролът над въоръженията. В обръщението си пред делегатите на форума Владимир Путин вече определи очаквания тристранен разговор като "изключително полезен" и призова държавите от региона да използват по-активно руската логистична инфраструктура.
Основен приоритет за Вашингтон на тази маса е ограничаването на ядрените арсенали. Проблемът стана особено остър, след като през февруари 2026 година официално изтече договорът Нов СТАРТ — последното действащо споразумение между САЩ и Русия за контрол върху стратегическите нападателни оръжия. Доналд Тръмп настоява за изработването на нов модернизиран пакт, който задължително да обхване и Китай. Пекин обаче последователно отхвърля подобни искания с аргумента, че китайският ядрен арсенал е в пъти по-малък от тези на Вашингтон и Москва, които разполагат с по над 5 000 ядрени бойни глави.
Паралелно с геополитиката, лидерите очертаха и позициите си за технологичното бъдеще. Докато Си Дзинпин призова страните от АТИС да задълбочат партньорството си в дигиталната икономика и зелената енергия, Доналд Тръмп се обяви категорично против опитите за глобален контрол върху новите технологии.
"Това е свръхинтелект, но трябва да го наблюдаваме и да бъдем внимателни. В много голяма степен той е добър, но съдържа и някои лоши елементи, които предпазливо трябва да управляваме. Затова се противопоставяме на всякаква форма на глобалистка регулация или на каквито и да е опити за контролиране или задушаване на свръхинтелекта", подчерта американският президент пред участниците във форума.
Тревога в Европа за Украйна и търговският часовник
Дипломатическото раздвижване в Китай се следи с повишено внимание от Киев и европейските столици. Американски дипломати вече водят паралелни разговори с руски и украински представители, фокусирани върху гаранциите за сигурност след евентуално мирно споразумение и плановете за следвоенното икономическо възстановяване на Украйна. Москва настоява украинският въпрос да бъде част от големите геополитически разговори, но отказва временно прекратяване на огъня и търси цялостна сделка.
В Европа обаче растат опасенията, че съдбата на Украйна може да се решава през главата на Киев и съюзниците му. Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди за риска от повторение на сценария от срещата в Анкоридж през миналата година и призова Вашингтон да не допуска неприятни изненади по време на разговорите с Кремъл в Китай.
Срещите в Шънджън се развиват и под натиска на тиктакащия търговски часовник между двете най-големи световни икономики. Вашингтон и Пекин остават разделени от сериозни противоречия около китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи и американските забрани за достъп до модерни полупроводници. Временното примирие в търговския конфликт между САЩ и Китай изтича и трябва да бъде преразгледано или подновено до януари 2027 година. Въпреки високия символизъм на ръкостисканията в Шънджън, международните анализатори са единодушни, че една среща от по-малко от час не може да донесе мигновен пробив нито по ядреното разоръжаване, нито по войните в Украйна и Иран.





















