Откритието хвърля нова светлина върху произхода на болестта

Геном на 5500 години, извлечен от останките на ловец-събирач в Колумбия, пренаписва историята на една от най-загадъчните болести в човечеството. Учени откриха най-старото генетично доказателство за бактерията Treponema pallidum, която стои зад сифилиса и други тежки кожни инфекции, съобщи списание "Science".

Изследването, ръководено от Давиде Боци от университета в Лозана, доказва, че тези патогени са циркулирали в Америка хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега. Находката, открита в скален заслон в региона Сабана де Богота, е с 3000 години по-стара от всеки друг изследван до момента геном на трепонема.

"Нашите резултати връщат връзката на Treponema pallidum с хората с хиляди години назад, вероятно до края на плейстоцена", заяви Давиде Боци.

Преди Колумб и преди градовете

Откритието хвърля нова светлина върху вековния спор дали Христофор Колумб е пренесъл сифилиса от Америка в Европа. Докато епидемиите в Европа избухват в края на 15-ти век, новите данни потвърждават, че бактерията е била широко разпространена в Новия свят хилядолетия преди европейските експедиции.

Най-изненадващото за учените е, че патогенът е открит в скелет, който не показва никакви видими следи от заболяване. Това оборва теорията, че сифилисът и сродните му болести са се появили едва с нарастването на населението и развитието на земеделието.

Изгубена линия от ледниковия период

Генетичният анализ показва, че откритият щам, наречен "TE1-3", се е отделил от останалите известни линии преди около 13 700 години. Това съвпада с периода на първото заселване на американския континент, което предполага, че бактерията може да е пристигнала заедно с първите хора, прекосили Беринговия проток.

Макар откритият щам да не съществува в съвременния свят, той носи същите гени за вирулентност, които правят сифилиса опасен днес. Това доказва, че бактерията е имала капацитет да причинява тежки заболявания още в дълбока древност, адаптирайки се към малките и мобилни групи от хора.