Отчетите за прозрачни заплати ще костват 340 000 евро на бизнеса
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

България закъсня с европейските правила за възнагражденията
Първоначалното подробно отчитане на заплатите ще струва общо между 180 000 и 340 000 евро на 675 големи предприятия в България, показва анализ на Доротея Манолова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Страната ни вече пропусна крайния срок за въвеждане на европейската Директива 2023/970 за прозрачност на заплащането, който изтече на 7 юни 2026 година. Промените в Закона за защита от дискриминация са внесени в Народното събрание на 11 септември, а бизнесът трябва да подаде първите си задължителни отчети за разликите във възнагражденията между мъжете и жените през юни 2027 година.
Край на тайните при наемане на работа
Новите правила дават право на всеки работник да поиска информация както за собственото си възнаграждение, така и за средните заплати по пол сред колегите си, които вършат еднакъв или сходен труд. Сравнението между позициите ще стъпва на четири обективни критерия — умения, усилия, отговорност и условия на работното място. Променя се и самият процес по подбор на кадри. Работодателите вече са длъжни да обявяват предварително началната заплата или нейния диапазон пред кандидатите за работа и нямат право да ги разпитват какви възнаграждения са получавали на предишни позиции.
Задължението за периодично отчитане на данните ще обхване фирмите поетапно според броя на персонала им. Компаниите с поне 250 служители ще подават отчети всяка година, като стартират още през 2027 година. Предприятията със 150 до 249 наети също започват през 2027 година, но ще правят това веднъж на три години. За по-малките фирми, в които работят между 100 и 149 души, изискването влиза в сила от 2031 година на тригодишен период.
Установяването на разлика от поне 5 процента в средното заплащане между жените и мъжете за равностоен труд само по себе си не означава автоматично наличие на дискриминация. Ако обаче работодателят не може да защити тази разлика с обективни и неутрални спрямо пола аргументи и не я изчисти до шест месеца след подаването на отчета, законът налага съвместна оценка. Тогава ръководството на фирмата и представителите на служителите трябва заедно да проверят причините за разминаването и да набележат конкретни мерки за корекция.
Сметката за българските компании
Предварителните разчети на Европейската комисия от оценката на въздействието през 2021 година очертават конкретната цена на новата административна тежест. Обработването на едно индивидуално запитване от служител излиза средно около 20 евро, а първоначалното групиране на длъжностите според равностойността на труда варира между 217 и 1080 евро. Изготвянето на подробен отчет през първата година коства на фирмата приблизително от 379 до 890 евро. При задействане на процедура за съвместна оценка разходът скача между 1180 и 2266 евро. Тези суми покриват основно работното време на екипите и обработката на данните, без в тях да влизат евентуалните средства за реално изравняване на заплатите.
Според историческите данни на Евростат, използвани от Европейската комисия, в България работят 675 предприятия с поне 250 наети лица. Най-сериозната обща тежест пада върху групата на компаниите с персонал между 250 и 499 души, макар това да не означава непременно най-висок единичен разход за отделната фирма. От ИПИ обръщат внимание на важен детайл — първоначалните европейски сметки от 2021 година обхващат само дружествата с над 250 работници. Окончателният вариант на директивата обаче включва и работодателите със 100 до 249 служители, което прави реалната цена за икономиката по-висока от прогнозираната. Фиксираните разходи за внедряване на новите правила създават риск от непропорционално по-голямо натоварване именно за по-малките компании.
Урокът от Дания и темпото в Европа
Държавите от Европейския съюз се движат с различна скорост при въвеждането на правилата. Към ноември 2026 година национални мерки вече са приети в Гърция, Италия, Литва, Малта и Словакия. Испания, която от години прилага собствена система за регистриране и одит на възнагражденията, одобри на 17 ноември допълнителни разпоредби за разширяване на контрола и правата на информация. В същото време водещи икономики като Германия, Франция и Нидерландия все още подготвят своето законодателство.
Практиката показва, че държавата може значително да улесни бизнеса чрез умна организация на процеса. Доклад на Европейската комисия дава за пример Литва, където институциите използват наличните социалноосигурителни данни, за да изчисляват показателите централизирано, спестявайки на всяко отделно предприятие нуждата да прави самостоятелни сложни сметки.
Любопитен поглед върху реалния ефект от подобни мерки дава опитът на Дания, която въвежда отчетност на заплатите по пол още през 2006 година. Проучване на икономиста Мортен Бенедсен и негови колеги отчита, че в обхванатите датски компании разликата във възнагражденията е спаднала с около 2 процентни пункта, или с 13 процента спрямо началното ниво. Работодателите имат два пътя за свиване на необоснованите разлики — да вдигат по-бързо ниските заплати или да забавят ръста на високите. Датското изследване установява, че бизнесът масово избира втория, по-евтин вариант. Ножицата между половете се затваря основно заради по-бавното нарастване на заплатите на мъжете, а не заради ускорено повишение при жените, което в крайна сметка води до по-ниски общи разходи за труд спрямо незасегнатите от закона фирми.
Статистиката на Евростат за 2024 година отчита, че некоригираната разлика в средното брутно почасово заплащане между мъжете и жените е около 12 процента в България при средно 11,1 процента за Европейския съюз и 14 процента в Дания. Икономистите уточняват, че този общ показател не измерва пряко дискриминацията, тъй като в него влияят разликите в професиите, квалификацията и отработените часове. За българския бизнес решаващо ще бъде как точно държавата ще приложи закона на практика — дали ще осигури готови административни данни, ясни критерии и стандартизирани инструменти за отчитане, или ще остави всяко предприятие само да плаща цената на новата бюрокрация.























