Делото за смъртта на 14-годишния Алекс Иванов с две оправдателни и една условна присъда

За смъртта на дете на зъболекарски стол след усложнения от поставена упойка, виновна е само анестезиоложката, която не е забелязала навреме влошеното му състояние и затова е осъдена условно на една година затвор.

Така приключи делото за смъртта на 14-годишния Алекс Иванов, по което подсъдими бяха зъболекарят и бивш депутат от „Реформаторския блок“ Валентин Павлов, съпругата му Венета и анестезиологът д-р Йоанна Филипова, информира lex.bg.

Крайната развръзка на казуса идва близо 8 години след трагичния инцидент и след като два пъти Върховният касационен съд (ВКС) връща делото на втора инстанция. В последните дни на миналата година ВКС реши, че Венета Павлова е невинна, след като още преди 3 години оправдан окончателно беше и Валентин Павлов.

През 2016 г. той оперирал момчето, като отстранил киста в лявата част на долната челюст под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управляват със съпругата си. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за „рутинна интервенция“, като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки. В случая бил използван препарат „Севоран“, който предизвикал отключване на много рядкото заболяване „малигнена хипертермия“, придружено с висока температура, тахикардия и затруднено дишане. В такива ситуации задължителен антидот за пациентите бил препаратът „Дантролен“, който трябвало много бързо да си приложи, но такъв в клиниката нямало и детето било транспортирано в „Пирогов“, където починало.

В хода на делото стана ясно, че отговорност за избраната упойка носи само анестезиологичният екип, а не зъболекарят, поради което Павлов беше оправдан. Съпругата му остана подсъдима за липсата на организация за своевременното поставяне на антидота, а д-р Филипова за забавената реакция.

Стана ясно също, че лекарите не могат да бъдат осъдени и за това, че са избрали за използване като упойка точно „Севоран“, защото препаратът бил описван като „златен стандарт“ при анестезия на деца. Усложнението, довело до малигнена хипертермия, било пък изключително рядко и се срещало само при данни за генетично ензимно заболяване, като такива в случая не е имало.

Първоначално през 2018 г. Софийският градски съд беше признал за виновни и тримата подсъдими, като им беше наложил условни присъди от по 3 годни затвор. След оправдаването на Павлов, делото няколко пъти беше гледано от Софийския апелативен съд (САС), който само намаляваше наказанията на Павлова и Филипова на по година условно, след което върховните съдии връщаха делото. През 2021 г. ВКС остави в сила условното наказание на анестезиоложката за това, че едва като чула звук от апарата разбрала, че състоянието на детето се е влошило, а в тази ситуация било решаващо прилагането на антидот до 15 минути от първите симптоми. Затова тя беше осъдена за закъсняла реакция, но съдът я оправда по обвинението, че лично не е приложила антидот на момчето.

Върховните съдии обаче до последно не се съгласиха, че и Венета Павлова като управител на клиниката носи вина за трагедията.

В окончателното си решение съставът на ВКС с председател и докладчик Ружена Керанова посочва, че препаратът „Дантролен“ не е бил разрешен за употреба в България, а използването му е уредено в наредба на здравния министър, според която по специален ред могат да го получават само болници, като такива продукти се предписват от комисия от съответното лечебно заведение с протокол за конкретен пациент и в необходимите количества. Към онзи момент е липсвал и протокол за действия в подобни редки случаи, а за клиниката е било и невъзможно да се сдобие с този антидот, тъй като не е болница.

„Разпитаните експерти и свидетелите с опит в анестезията са категорични както в това, че използваният в конкретния случай инхалационен анестетик „Севоран“ е най- доброто средство („златен стандарт“) за поставяне под обща анестезия в детска възраст, така и че няма биохимично изследване, което да покаже предразположението на пациента към малигнена хипертермия и че заболяването е рядкост, което за България не е наложило създаването на организация за изследване и лечение“, пишат върховните съдии.

Така ВКС стига и до извода, че няма как Павлова „да бъде упрекната за проявено бездействие“ по осигуряването на „Дантролен“ в клиниката, защото това е било и обективно невъзможно.