Службата „Коперник“ отчита рекордни аномалии и хиляди жертви

Западна Европа е преживяла най-топлия месец юни от началото на метеорологичните измервания, като средните температури са надвишили обичайните норми с над три градуса. Това съобщават от климатичната служба на Европейския съюз „Коперник“ след анализ на данните от поредицата екстремни горещи вълни, които доведоха до горски пожари и хиляди жертви на континента.

Рекордни температурни стойности

Средната температура в западната част на Стария континент през изминалия месец е достигнала 20,74 градуса по Целзий. Това е с над 3 градуса повече от средната стойност за референтния период между 1991 и 2020 година. В световен мащаб юни 2026 година се нарежда като втория най-топъл в историята, а температурите на морската повърхност са счупили досегашните рекорди.

Според класификацията на службата „Коперник“, засегнатият регион обхваща територията от Испания и Великобритания на изток до Италия, Германия и части от Австрия. Само в рамките на последните три месеца тази част на Европа е била връхлетяна от три интензивни горещи вълни, като екстремните жеги продължават да обхващат Испания и Португалия и през настоящата седмица.

Смъртоносни последици за населението

Националните власти отчитат тежки последици от климатичните аномалии. По време на горещата вълна през юни са регистрирани над 4700 допълнителни смъртни случая във Франция, Белгия, Испания и Нидерландия. Очакванията са общият брой на жертвите в другите засегнати държави да увеличи тази статистика. Освен човешките загуби, екстремните температури са основен фактор за разпространението на мащабни горски пожари във Франция и на Иберийския полуостров, както и за задълбочаването на проблемите със сушата.

„Юни 2026 г. показа колко дълбоко се променя климатът“, коментира Саманта Бърджис, стратегически ръководител в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. Според нея реалните последици са „все по-интензивни горещи вълни, трайно затопляне на океаните и нарастващи рискове за хората, екосистемите и инфраструктурата в Европа и извън нея“.

Връзката с глобалното затопляне

Данните на Световната метеорологична организация показват, че емисиите на парникови газове – предимно от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, петрол и газ – са повишили средната температура на планетата с около 1,4 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха през XIX век. Тази по-висока базова температура създава условия за достигане на все по-високи максимални стойности при всяка следваща гореща вълна.

„Връзката между горещите вълни и глобалното затопляне е една от най-преките: на по-топла планета ще има повече горещи вълни и те ще стават по-интензивни“, категоричен е климатологът Йоери Рьогел от Имперския колеж в Лондон.