Американско изследване показва, че биомаркерите в кръвта съдържат ранни сигнали за развитие на злокачествени тумори

Ново проучване на американски онколози хвърля светлина върху потенциала на кръвните изследвания за ранно откриване на рак – дори години преди поставяне на клинична диагноза. Изследователите са открили, че в кръвта на пациенти се съдържат биомаркери, които могат да покажат наличие на тумор повече от три години преди заболяването да бъде диагностицирано.

Според публикуваните резултати в реномираното списание "Cancer Discovery", ключът се крие в така наречената циркулираща туморна ДНК (ctDNA) – малки фрагменти от генетичен материал, които туморите отделят в кръвта. Тези фрагменти носят информация за мутации, характерни за различни видове рак.

„Три години са достатъчен период за интервенция“, заявява професор Бърт Вогелщайн, онколог от Университета „Джонс Хопкинс“ в щата Мериленд и един от водещите автори на изследването. Според него откриването на ракови клетки в този ранен етап може съществено да подобри прогнозата за пациентите.

Изследователският екип е използвал разработен от тях тест – MCED (Multiple Cancer Early Detector) – за анализ на кръвни проби от 26 души, на които е поставена диагноза рак до шест месеца след вземането на пробите. Резултатите са сравнени с проби от 26 здрави участници. При осем от пациентите, които по-късно са диагностицирани с рак, тестът е открил признаци на заболяването предварително.

Особено впечатляващ е фактът, че за шест от тези осем души са били налични по-ранни кръвни проби, взети между 3 и 3,5 години преди официалната диагноза. В четири от случаите изследователите са открили следи от туморна ДНК, макар и в концентрация, около 80 пъти по-ниска от тази в по-късните проби.

„Това проучване демонстрира потенциала на MCED тестовете за ранно откриване на рак и установява чувствителността, необходима за успешното им използване,“ коментира още Вогелщайн.

Учените подчертават, че колкото по-рано се вземе кръвната проба, толкова по-трудно е да се открие ctDNA, тъй като концентрацията ѝ в кръвта е изключително ниска. Това поставя високи изисквания пред чувствителността на използваните технологии.

Онкологът Николаос Пападопулос от Онкологичния център „Лудвиг“ допълва, че остава да се уточнят и какви клинични стъпки трябва да се предприемат при положителен резултат от такъв тест. Въпреки това изследователите са оптимисти, че напредъкът в молекулярната диагностика и в разработването на нови лекарства ще позволят навременна реакция и по-добри шансове за лечение.

Кръвните тестове за откриване на рак са обещаваща област, в която работят множество научни екипи по света. Очаква се следващите етапи да включват мащабни клинични изпитвания и регулаторно одобрение, преди подобни тестове да влязат в рутинна медицинска практика.