Обичаи и гозби за Стефановден
- Редактор: Виктория Христова
- Коментари: 0
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия
Денят на Свети Архидякон Стефан е последният имен ден и последен празник от годината. Народът казва, че той "затваря празниците" и "сключва хорото на именниците". На този ден всяка къща слага по-богата трапеза и около нея се събират всички, че да е целокупна къщата и през идващата година. Тя е благодарност към отиващата си и заложба за изобилие и добро през новата. Затова трапезата не се вдига.
Какво се слага на трапезата за Стефановден
Месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят се песни и се веселим.
Традицията повелява, на празника да е пълна трапезата. Важно е на масата да има вино, баница с месо, свинско с кисело зеле и много месо. Задължително на масата трябва да има и погача. Също така може да сложите и панер с жито, за да е пълна и богата годината.
Кои забрани се спазват на Стефановден
На Стефановден строго се спазват забраните, характерни за „Мръсните дни”. Според народна представа, от Игнажден или от Коледа започва периодът на „Мръсните дни” или ”Мръсници”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление).
Този период се свързва с представата за „нечистия” следродилен период на св. Богородица, когато тя все още е лехуса и се счита за нечиста. Тези една или две седмици наричат „Некръстени” или „Глухи дни”, в южните части на страната са познати като „Поганото”, „Поганите дни”, „Пепелени дни” „Буганците”, „Караконджови дни”. Народното поверие разказва, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „Мръсните нощи”, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Вярва се, че през „Мръсните дни” на земята слизат душите на мъртвите и затова на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.
Какво правят на Стефановден младите хора
На Стефановден младите ходят на гости у кръстника и у по-възрастните роднини да им пожелаят "честито". Той е третият от Мръсните дни, затова забраните свързаните с тях се спазват най-строго. Особено неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая "ладуване". Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було.
На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
