Спътникът на Сатурн може да създава клетъчни структури в ледените си въглеводородни басейни

Титан, най-големият спътник на Сатурн, може да се окаже инкубатор за живот въпреки лютия студ и липсата на вода. Ново изследване на НАСА показва, че в замръзналите метанови езера на тази луна могат да се образуват клетъчноподобни мехурчета, наречени везикули. Откриването им би било първата стъпка към зараждането на живот в среда, коренно различна от земната.

С диаметър от 5150 километра, Титан е по-голям от планетата Меркурий и вторият по големина спътник в Слънчевата система след Ганимед на Юпитер. Особено вълнуващо е, че Титан е единственото известно небесно тяло в Слънчевата система, което подобно на Земята има стабилни течности на повърхността си.

Метан вместо вода

За разлика от земните океани, езерата и моретата на Титан не са изпълнени с вода, а с течен метан и етан – въглеводороди, които остават течни дори при температура от минус 180 градуса по Целзий. Тази екстремна среда дълго време се считаше за неподходяща за живот, но новите открития променят тази представа.

Според изследването, публикувано в списанието International Journal of Astrobiology, на повърхността могат да се образуват така наречените "везикули" – малки мехурчета, наподобяващи клетъчни стени. Те се образуват, когато определени молекули, наречени амфифили, се събират в метанови езера като тънък филм.

Механизъм на образуване

Процесът започва когато метановият дъжд удря в повърхността на езерата и изхвърля капчици във въздуха. Тези капчици носят тънки покрития от специални молекули с двойна природа – единият край избягва метана, а другият се прилепва към него. Когато капчиците се върнат в езерото, двата слоя молекули се съединяват и образуват везикула с двуслойна мембрана.

"Съществуването на везикули на Титан ще покаже нарастване на подредеността и сложността – и двете са предпоставки за произхода на живота," обяснява Конор Никсън от Космическия център "Годард" на НАСА. "Това може да промени начина, по който търсим живот на Титан."

Еволюция в метанови езера

В езерата на Титан везикулите могат да се образуват отново и отново с всяка буря. Някои биха се разтворили, но други могат да се запазят, особено ако са съставени от по-стабилни молекули. С течение на времето по-здравите везикули биха натрупали най-устойчивите молекули, ставайки по-стабилни и сложни.

Това бавно натрупване на стабилност и сложност е изненадващо подобно на най-ранните стъпки на живота на Земята. Макар изследването да не твърди, че на Титан съществува живот, то значително разширява разбирането ни за това къде животът може да възникне.

Бъдещи изследвания

Предстоящата мисия "Дрегънфлай" на НАСА ще изпрати дрон към Титан през 2028 година. Въпреки че той няма да посети директно езерата на спътника, ще изследва повърхностния състав и ще направи атмосферни измервания, които могат да разкрият дали градивните елементи на живота действително се сглобяват на тази отдалечена луна.