Седенето като тих враг на съвременния човек заплашва здравето на работещите българи

В последните години медицината все по-често обръща внимание на един невидим, но сериозен враг – продължителното седене. Работим на бюро, пътуваме в кола или градски транспорт, вечеряме на маса и "почиваме" пред телевизора или с телефон в ръка. Но какви са реалните рискове от това заседнало ежедневие? И наистина ли седенето може да бъде смъртоносно?

Какво казва науката?

"Седенето е новото пушене" – този израз често се използва, за да подчертае мащабното и системно влияние на заседналия начин на живот върху здравето. Мащабни проучвания, публикувани в "The Lancet", "JAMA" и други водещи медицински издания, потвърждават: хората, които прекарват над 6–8 часа дневно в седнало положение, са изложени на значително по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, рак (особено на дебелото черво и гърдата), депресия и тревожност, както и преждевременна смърт.

Проучване с над 1 милион участници показва, че най-заседналите имат до 59% по-висок риск от смърт спрямо най-активните.

Как тялото страда?

Продължителното седене забавя кръвообращението, особено в долните крайници, отслабва мускулите, нарушава метаболизма и увеличава риска от инсулинова резистентност. Честите оплаквания са болки в гърба и врата, а при хора с лоша стойка – и по-сериозни мускулно-скелетни проблеми.

Според специалистите, седенето за продължителни периоди от време причинява проблеми с кръвообращението, но може да причини и проблеми с гърба – от шийния регион чак до лумбалната област на гръбначния стълб.

Влияние върху психиката

Липсата на движение намалява производството на ендорфини – естествените хормони на щастието. Това може да доведе до понижено настроение, тревожност и дори депресия. Има научни доказателства, че заседналият начин на живот е свързан с по-високи нива на депресия и тревожност.

Има ли спасение?

Да – и то не изисква радикални промени, а осъзнати и редовни действия:

• Ставайте на всеки 30–60 минути за кратка разходка или стречинг
• Работете прави, ако имате възможност за регулируемо бюро
• Използвайте стълби вместо асансьор
• Раздвижвайте краката при дълго пътуване
• Комбинирайте седене с активен транспорт – ходене, колоездене или изкачване на стълби

Дори 20–25 минути умерена до интензивна физическа активност дневно могат да компенсират част от вредите на заседналия начин на живот.

Смъртоносно ли е седенето?

Седенето само по себе си не е смъртоносно. Проблемът е в продължителното, пасивно седене без достатъчно движение. То създава условия за развитието на хронични заболявания, които съкращават живота и влошават качеството му. Най-голям риск носят хората с ниска физическа активност – при тях вредата от седенето е най-осезаема.

Според данни от дългосрочни кохортни проучвания, хората с дългогодишен заседнал начин на живот имат два пъти по-висок риск от преждевременна смърт спрямо активните.

Българската реалност

Според данни на Министерството на здравеопазването на България, около 40% от българите водят заседнал начин на живот, а хипертонията е втората причина за смърт както за мъжете, така и за жените. До 70% от смъртните случаи в България са свързани именно със сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и хронични респираторни заболявания.

Заседналият начин на живот е реална заплаха за здравето на съвременния човек, но с малки, осъзнати промени всеки може да намали риска и да подобри качеството на живота си.