Светът е изправен пред невидима криза с качеството на водата, заради която в силно замърсените райони това явление унищожава една трета от потенциалния икономически растеж. Застрашени са здравето, околната среда, благосъстоянието и дори животът на милиони хора, предупреди Световната банка.

Разпространеният днес неин доклад "Неизвестно качество: Невидимата водна криза" използва нови методи и съдържа нови данни за това как бактерии, отпадни води, химикали и пластмаси могат да "изсмучат" кислорода от водните басейни. Така те се превръщат в отрова за хора и екосистеми. За да хвърли светлина над мащаба на този проблем, екип на Световната банка е събрал най-голямата база данни за качеството на водата. Тя е събирана от станции за наблюдение, с помощта на технологии за дистанционно засичане, както и с елементи на изкуствен интелект, се казва в официалното съобщение, предава Дневник.

Явлението е повсеместно - и в развиващите се, и в развитите страни - и изисква спешни мерки на национално, местно и международно ниво.

Потребление на азотни торове от 1961 до 2014 г. (по райони на света)

"Чистата вода е ключов фактор за икономическия растеж. Влошаването на качеството ѝ забавя и спира икономическия растеж, влошава здравната среда, намалява производството на храни и увеличава мизерията в много държави", коментира Дейвид Малпас, президент на банката.

Авторите насочват вниманието към конкретен показател - биологична нужда от кислород, който измерва колко органично замърсяване има във водата и по принцип е косвен метод за цялостна оценка на качеството ѝ. Когато той премине определен праг, БВП на по-изостанали държави намалява с до една трета заради ефекта върху здраве, земеделие и екосистеми.

Ключов фактор за влошаване чистотата на водата е азотът, навлизащ в околната среда през торовете в земеделието. Попадне ли в реките, езерата и океаните, той се превръща в нитрати. Когато децата от малки са подложени на въздействието им, това засяга израстването, мозъчното им развитие, здравословното състояние и потенциала им да имат добри доходи, когато пораснат, казват още от Световната банка.

Екипът дори дава конкретен пример - всеки надхвърлящ нормата на необходимото килограм от азотен тор на хектар може да увеличи до 19% случаите на ранно спиране на растежа при децата и да намали с 2% доходите им, когато пораснат, в сравнение с местата, където хората не са изложени на подобно въздействие.

Намаляване популациите на сладководни риби в периода 1970 - 2014 г.

Увеличаването на солеността на водите и почвите се засилва заради по-интензивните суши, предизвиканите от бури, приливни вълни в крайморските райони и увеличеното изпомпване на подпочвени води. Това предизвиква намаляване на реколтата в земеделието и явлението никак не е ограничено - банката изчислява, че от засоляването на водите всяка година бива унищожена или не е произведена храна, достатъчна за 170 милиона души, т.е. колкото е населението на Бангладеш, например.

Замърсяването на водата заплашва и постигането на почти всички глобално договорени цели за развитие, с които да се прекрати унищожаването на околната среда и бедността до 2030 г., допълва и фондация "Томпсън Ройтерс".

© Reuters

"Това проучване също така е и алармен сигнал за нас - да си отворим очите за качеството на водата по света. Хората са склонни да се съсредоточат над проблема с количествата вода - при наводнения или суши - а докладът се фокусира върху по-невидими заплахи като това как замърсителите влияят върху глобалното качество на водата", казва за фондацията Ричард Дамания, икономист от Световната банка и един от авторите.

На 25 септември 2015 г. 193 страни от ООН се споразумяха върху обширен набор от мерки за следващите 15 години. Те включват 17 цели за развитие и 169 конкретни показателя, насочени към това всеки да може да живее по-здравословен и успешен живот на една чиста планета.

Шестата от целите се отнася за чистата вода и санитарни условия за всички. Доклад на ООН за световното развитие на водите установи, че през 2015 г. трима от 10 души нямат достъп до безопасно управлявана питейна вода в домовете си. В африканските държави на юг от Сахара този дял намалява до 25%.

Реките, които изливат пластмаси в океаните. Картата показва и (в нюанси на сивото) лошото управление на производство на пластмаси (в тонове годишно)

"Информацията е първата крачка", казва Дамания за една от основните цели на доклада. Авторите се надяват не само да разкрият мащаба на проблема, но и да мотивират хората да оказват натиск над корпорации и правителства за решаването му.

Сред препоръчваните от доклада мерки са екополитики и стандарти, прецизно следене на замърсяващите източници, ефективни мерки за прилагане на мерките, инфраструктура за пречистване на води със стимули за навлизане на частни инвестиции, основателна и точна информация за домакинствата с цел мотивиране на хората за граждански действия.