Ракията е сладко и опасно нещо. Към нея трябва да се отнасяш с респект.

Заиграеш ли се, подцениш ли я, веднага ще те накаже. В парламента се заиграха с темата за селските казани, подцениха проблема и вече са на път едно изключване от парламентарна група и едно разцепление на коалиция.

Депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров-Ревизоро откри как държавата може да спечели още 100 млн. лева от данъци – като изтръска още селските казани. Сега под формата на прегистрацията им и забрана да се вари ракия в шест месеца от годината. В тази битка може да изгори депутатката от Патриотичния фронт Поли Карастоянова, разкрита че е подписала законопроекта заедно с ВМРО и заподозряна в лобизъм.

Целта на този закон е ясна. Годишната реколта на грозде в България е 400 тона. 200 това отиват в големите винпроми, 200 – при домашните производители. Това са официалните данни. Ако ги няма селските казани къде ще идат тези 200 тона? При големите. От тях държавата по-лесно ще измъкне дължимите акцизи. Дали? Амин, дай боже. Но това е съвсем друга тема. Много хлъзгав лед, украсен с бандероли.

Да подхождащ с такава ненавист към селските казани е тотална несправедливост. Държавата отново не си е свършила работата, но продължава атаката. Защо сметките не излизат? Ами защото всеки депутат знае, че проблемът е в стотиците казани без лиценз. И тези ракиджийници не са в гората, не са в землянки и пещери. Те са по градове и села, и работят пред очите на хората на закона. Тези казани, които не плащат данъци, защото работят нелегално, зареждат ресторанти и хотели с пиене ол-инклузив. Защо държавата не ги разбие? Защото те носят приходи като от пещерата на Али баба.

Толкова много, че има за всички по веригата.
И така вместо да гони нелегалните, държавата удря легалните селски казани – те трябвало да плащат двойно повече акцизи и да работят двойно по-малко време през годината – само 6 месеца. През останалото време ще купуваме ракия от магазина.

Господа депутати, другаде е заровено кучето. Българинът ще продължава да вари ракия, не толкова заради традициите, а защото е беден. Най-евтината купешка е 10 лева за литър. Себестойността на домашната е 3 до 4 лева за литър. Що се отнася до чистотата й, това е въпрос на майсторлък. Далеч не съм убеден, че купешката ракия е по-безопасна от домашната. Както не съм сигурен коя ракия от магазина е истинска и коя менте.

Пак въпрос на бандерол. А ако някой от домашните производители иска да се трови с метил, си е въпрос на личен избор. И на този, който купува от него, разбира се.
Освен това, ако големите винпроми искат част от гроздето на домашния производител да иде при тях, да бъдат така добри да предложат изгодни цени. С тази цена, която сега дават, те сами принуждават винарите да правят от гроздето си ракия.

Съпредседателят на ПФ Валери Симеонов усети, че с ракията шега не бива и вече обяви, че няма да позволи да се посегне на "най-свидното" – на селската ракиджийница, тази „българската агора”. И този път той е прав. Така че, депутати, не пипайте казаните – те са бомби, ще гръмнат.
Наскоро проф. Николай Овчаров извади оправданието на турския пълководец Лала Шахин пред турския султан, когато през 1382 г. не успял да превземе с щурм София. Лала Шахин се оплакал, че София била отбранявана от яки, здрави българи с мустаци, които преди бой пиели ракия и така ставали непобедими. Боят настана

Автор: Петър Бойчев/ Мениджър.бг