Световноизвестният български артист Христо Явашев е починал.

Това обявиха неговите сътрудници на официалната му страница във „Фейсбук“. Според съобщението Явашев е издъхнал от естествена смърт на 84 години. 

"Кристо живя своя живот на пълни обороти, не само мечтаейки за това, което изглеждаше невъзможно, но и реализирайки го. Съвместната му работа с Жан-Клод и техните произведения събираха хората заедно в споделени преживявания по целия свят и техните произведения живеят в нашите сърца и спомени", се казва в съобщението.

Роден в Габрово, България, през 1935 г., като Христо Владимиров Явашев, на 23 години избягва от ограниченията на тоталитарния режим в страната ни и заминава за Европа. Артистичният му талант го утвърди като световен артист в Париж в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

Във френската столица среща и партньорката си Жан-Клод, с която заживява в САЩ от 1964 г. Двамата създават мащабни временни произведения на открито и стават емблема на споделено творчество и на собствен, уникален модел на независимост от правилата на арт средите. Вярват, че единствената цел на техните произведения е да носят "радост и красота".

Кристо има дързостта не само да измисли и нарисува, но наистина физически да опакова брегове и прибои, да обгради острови, или да покрие със сребриста тъкан сграда като Райхстага, да спусне завеса между два хълма в планините, да направи така, че хората да ходят по вода върху водите на дълбоко езеро.

Когато работи на проектите си - Кристо диша дълбоко, наслаждава се на вятъра, на слънцето, крачи бързо, усмихва се, косата му се развява от вятъра. С всеки жест и дума ни подканя да участваме, да усещаме, да отворим сетивата си, да бъдем живи.

Кристо си отиде в съня си. Същата вечер рисувал до късно - следващият проект „Опакованата триумфална арка" в Париж, започната през 60-те години, която трябваше да се реализира идващата година. Артистичният свят се разделя с един от последните големи артисти на неговото поколение, изпреварващ времето с идеите си, новатор, пренесъл уникалния си почерк от ХХ в ХХI век.

Неговите произведения отнемаха години, понякога десетилетия, за да бъдат реализирани. След това оставаха само броени дни. Защото Кристо вярваше, че "свободата е враг на притежанието. Притежанието е еквивалент на установеното и постоянното. Че...Тя е като нашият живот, който си отива и остава само…някъде там".

Макар емблематичното му изкуство да е определяно като временно, всичко направено от него ще бъде в сърцата на милиони, които преживяха проектите му! Защото в тях се съдържат простите и вечните неща - свобода, любов, нежност, уязвимост,… които не са подвластни на времето!