Младата русенска надежда говори за драмата в Русия, разкрива кой е човекът, който я напътства в живота и кой е мъжът до нея

При второто си участие на европейско за жени Надежда Мей-Нгуен взе първата си титла. В Москва нашата щангистка показа високо ниво и спечели златни медали в двубоя и изхвърлянето. Преди това състезание русенката имаше от европейски първенства второ и трето място при кадетки и златен медал в изхвърлянето при девойките.

В интервю за Efirbet.com Надежда Мейн-Нгуен говори за драмата в Русия, разкрива кой е човекът, който я напътства в живота и кой е мъжът до нея.

- Надежда, честита европейска титла и благодаря, че приехте поканата за разговор.

- Благодаря Ви за поздравленията и че ме потърсихте.

- Какви бяха очакванията Ви от европейското, след като имахте достоен опонент в лицето на Ивана Петрова?

- Казах си, че сега е моят момент. Бях добре подготвена и знаех колко да вдигна, за да стана първа. Ивана ми е голям конкурент, но аз съм я побеждавала винаги на тренировки. В началото губех от нея, но после нещата се обърнаха в моя полза.

- В Москва Ивана имаше последен опит за титлата. Гледахте ли го и смятахте ли, че ще вдигне тежестта?

- Гледах, разбира се опита ѝ. Ако трябва да съм честна, мислех, че ще се справи с тази тежест, защото я е вдигала много пъти на тренировки. Щангата бе по силите ѝ, но малко не ѝ достигна.

- С оглед на нейните заявки, имаше ли възможност да вдигнете повече в предните опити, за да не треперите накрая?

- Аз не исках да ставам първа в изтласкването, планът беше такъв, че трябваше да тласна толкова, колкото ще ми стигне за титлата.

- Приятелки ли сте с Ивана и какво си казахте след състезанието?

- Поздравихме се, но не мога да кажа, че сме приятелки. Важното е, че сме в много добри отношения и има коректност между нас. По цял ден сме заедно в залата и сме свикнали една с друга.

- Наложи ли се да сваляте килограми по пътя към първото място?

- Два дни преди състезанието нищо не ядох, тъй като трябваше да стана по-лека с два килограма. Пиех само по 100 грама вода на ден, в деня на състезанието нито съм се хранила, нито съм пила течности.

- Надежда, кой Ви изгради като щангистка и кой е с най-голяма заслуга за Вашия триумф?

- Това е един и същи човек – моят треньор Радослав Атанасов. Той разви качествата ми и ме направи щангистка. Той е винаги до мен, на тренировките в Русе, на лагерите с националния. Г-н Атанасов ми помага и ме подкрепя в живота. Когато имам нужда от съвет, не се колебая да го взема от него. За да стана това, което съм в момента, дължа всичко на г-н Атанасов. Благодарение на него станах и първа на Стария континент. Искам също да благодаря и на треньора ми в националния отбор Иван Иванов.

- Г-н Иванов каза пред нашия сайт, че е въвел строги правила в битката с Ковид и отчете факта, че няма нито един разболял се щангист в националния. Той обаче уточни, че все пак не сте затворници и не може да ви държи затворени, но вярва, че спазвате неговите указания. Как се пазите от вируса?

- Когато не сме в залата, сме ограничили контактите си до минимум. Дори и да излезем някъде на кафе или разходка, не сме много хора. Дистанция, маски, дезинфектанти, всичко спазваме стриктно.

- Как решихте да се посветите на този спорт, който допреди години минаваше за мъжки?

- Бях на 11 години, когато отидох да гледам как приятели вдигат щанги в залата. Казаха ми да опитам, направих го и треньорът видя талант в мен. Предложиха ми да започна тренировки и аз се съгласих. Започнах при Кръстина Атанасова, но след една година продължих да се подготвям под ръководството на нейния съпруг Радослав Атанасов и останалото го знаете.

- Как съчетавате ученето с тренировките?

- Вече свикнах. Аз съм на индивидуален план, по един месец ми е семестърът в НСА. Сега имам още 15 дни и се връщам в Русе да тренирам, тъй като следващото състезание е далече и още не са ни събрали на лагер с националния тим. През септември ще вдигам на европейското за девойки до 23 години във Финландия, а през ноември се надявам да съм и на световното в Перу.

- Всеки спортист иска да участва на Олимпиада, това ли е Вашата голяма цел?

- Искам да участвам на Олимпиадата през 2024 година, но там трябва да вдигам до 49 кг, тъй като сегашната ми категория - 45 кг, не е олимпийска. Замислям се, тъй като свикнах до 45 кг, но от друга страна Олимпиадата е върхът за всеки спортист и ако понякога ти се отдаде само един такъв шанс, не трябва да го пропускаш.

- Надежда, имате ли мъж до себе си?

- Да, имам сериозен приятел. Казва се Здравко Пеловски и също е щангист. Тренира при Златан Ванев в село Николово, но вдига за Бургас. От дълго време сме заедно, макар че често лагерите ни разделят. Смятам, че той е човекът за мен.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Малко е това време, но със Здравко гледаме да релаксираме след работата в залата. Ходим на разходки, гледаме филми в интернет, имаме и едно прекрасно кученце, на което отделяме внимание.

- Надежда, какъв човек сте?

- Малко съм затворена. Трудно допускам хора до себе си, но ако го направя, знам, че съм направила верен избор.

- Какви са мечтите Ви в спорта и живота?

- Първата ми мечта беше да стъпя най-високо на почетната стълбичка на голямо първенство и тя се сбъдна. Занапред бих искала да спечеля медали от Олимпиада и световно. В личен план ще се радвам на един спокоен и щастлив живот с моя човек, Дай боже, да създадем и наследници.