Неефективно управление и липса на реални решения оставят хиляди без вода

В България над 600 населени места са на воден режим, като проблемът продължава с години и ситуацията се влошава, а не се подобрява. Това стана ясно от предаване на БНР - програма "Хоризонт", водено от Веселина Миланова, в което бяха обсъдени нарастващите проблеми с водоснабдяването в страната.

Парадоксално е, че след капиталови проекти за десетки милиони, изпълнени от общинските ВиК дружества в много населени места, загубите на вода са се увеличили, а водните режими са станали по-тежки. Това повдига сериозни въпроси за ефективността на управлението на водните ресурси и изразходваните средства.

Гостуващият в студиото бивш заместник-министър на околната среда от партия "Зелените" предложи решения, които едва ли ще успокоят жадните граждани - създаване на "карта на водните режими" и записване на достъпа до питейна вода като основно човешко право в конституцията. Водещата допълни с идеята за обединяване на отговорностите на различните министерства в един орган за управление на водите.

Защо реално няма вода?

Според анализатори, проблемът не е в липсата на водни ресурси, а в тяхното управление. Общинският контрол върху ВиК дружествата и държавният контрол върху напоителната инфраструктура и язовирите са съпътствани от корупция, некомпетентност и безхаберие.

"Държавата и общините нямат нито пари, нито хора, знания и капацитет да направят тези инвестиции и да осигурят необходимите обществени услуги за населението на средноевропейско ниво," коментират експерти в социалните мрежи, предлагайки като решение частните концесии.

Защитниците на тази идея посочват примера със София, където водоснабдяването е поверено на частен концесионер - голяма западноевропейска компания, и където няма воден режим въпреки значителното нарастване на населението.

Критиците на концесиите обаче напомнят за неуспешни примери и изразяват опасения, че без строг контрол подобен модел може да доведе до още по-големи проблеми.

Един от основните въпроси, който остава неадресиран от институциите, е защо след многомилионни инвестиции в много региони ситуацията не само не се подобрява, но и се влошава. Това поставя под въпрос както компетентността на местните ВиК дружества, така и контрола върху изпълнението на проектите.

Междувременно, обикновените граждани продължават да се борят с режима на вода, а дългосрочно решение на проблема не се очертава в близко бъдеще.