Открита е най-старата монета не само у нас, но и в света, съобщи шефът на НИМ Божидар Димитров. Златната находка пробляснала на местен водолаз само на метър дълбочина на северния бряг на созополския полуостров. Монетата тежи едва 0,63 г и е 1/24 част от статера (1 сребърен статер е равен на 2 драхми). Направена е от електрон - сплав от злато и сребро, сечена през втората половина на VІІ век пр.Хр., т.е. монетата е поне от 2650 години в държавата Лидия, смята нумизматът на НИМ д-р Владимир Пенчев.

“За 40 години съвместна работа съм виждал нумизматът ни Владо Пенчев да се усмихва само 3 пъти. Сега сияеше от радост и не можеше да повярва”, каза вчера Божидар Димитров. Той обясни, че в Лидия са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората не са разбирали абстрактния символ на стоката и са правели монетите във форми, които могат практически да се използват - метални слитъци с форма на бича кожа, стрели монети, намирано е съкровище и от десетки сърпове монети. Имало е и камбанки монети, които са окачвали на овцете. “Тъкмо в Сарди - столицата на Лидия, за първи път в историята си човечеството сече търкалце, което не може да се използва за нищо освен за размяната му със стока. Държавата, последен владетел на която е приказно богатият цар Крез, се е славела със златоносните си реки и големия добив на злато, но през 541 г. пр.Хр. е превзета от Персия и става нейна провинция”, разказва шефът на НИМ.

Откриването на монетата в Созопол не учудва, тъй като градът Аполония Понтика е основан в 611 г. пр. Хр. от преселници от Милет, разположен до Лидия. Нормално е идващите да са имали в джоба си шепа златни монети, смята Божидар Димитров.

Намереният екземпляр ще бъде експониран във витрина върху черно кадифе в нумизматичната зала. До нея ще има и лупа, тъй като е много малка. С лупа се гледа и обица с изящна изработка от Синеморец. Стойността се изразява в четирицифрена сума, лаконичен бе Божидар Димитров.