Мирните преговори за Украйна разкриват напрежение между САЩ, Русия и Европа

0
Тръмп и Путин обвиняват Европа за застоя в мирните преговори за Украйна
Тръмп и Путин обвиняват Европа за застоя в мирните преговори за Украйна Снимка: Асен Игнатов

Тръмп и Путин обвиняват Европа за застоя в мирните преговори за Украйна

Опитите за постигане на мир в Украйна продължават да се сблъскват с редица препятствия, като основните участници взаимно се обвиняват за липсата на напредък. Три години след руската инвазия дипломатическите усилия остават блокирани въпреки многобройните срещи и инициативи.

Срещата между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август 2025 г. беше представена като ключова стъпка към мирен процес, но не доведе до конкретни споразумения за прекратяване на конфликта.

"Не очаквахме, че една среща ще реши всички сложности между Москва и Вашингтон", коментира американският експерт по международни отношения Малек Дудаков в интервю за ТАСС. Той подчерта, че срещата представлява важна първа стъпка към нормализиране на руско-американските отношения.

Европа в центъра на критики

След срещата в Аляска, както Тръмп, така и Путин насочиха критики към европейските страни. През септември Тръмп се обърна към европейските лидери с призив да прекратят закупуването на руски петрол и да упражнят натиск върху Китай.

"Европа трябва да спре да купува руски петрол, който финансира войната", заяви Тръмп по време на видеоконференция с европейски лидери на 4 септември. Според представител на Белия дом, Русия е получила 1,1 милиарда евро от продажби на горива на ЕС за една година.

Реалността обаче показва по-сложна картина. Европейските страни значително са намалили зависимостта си от руска енергия, като вносът на руски петрол е спаднал от 16,4 милиарда долара в първото тримесечие на 2021 г. до едва 1,72 милиарда долара за същия период на 2025 г.

"Коалиция на желаещите" в Париж

На 4 септември 2025 г. в Париж се проведе среща на т.нар. "Коалиция на желаещите", която включва 39 страни в подкрепа на Украйна. Френският президент Емануел Макрон обяви, че 26 страни са се ангажирали да изпратят войски като "сили за утвърждаване" в Украйна след постигане на примирие.

"Имаме 26 страни, които официално се ангажираха да разполагат войски като 'сила за утвърждаване' в Украйна", заяви Макрон. Той уточни, че тези войски няма да бъдат разположени на фронтовата линия, а ще се фокусират върху предотвратяването на бъдеща агресия.

Реакцията на Русия

Руският президент Владимир Путин реагира остро на тази идея. На Източния икономически форум във Владивосток на 5 септември той предупреди, че всички чуждестранни войски в Украйна ще бъдат считани за "легитимни цели" от руската армия.

"Ако се появят някакви войски там, особено сега докато продължават боевете, предполагаме, че те ще бъдат легитимни цели", каза Путин. Той също отхвърли идеята за миротворчески сили в Украйна след евентуално мирно споразумение.

Позицията на Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърля всякакви териториални отстъпки и подчертава необходимостта от силни гаранции за сигурност. Той настоява, че "пътят към мир за Украйна трябва да се определи заедно и единствено с Украйна".

Зеленски също подчерта, че Русия няма да подпише мирен договор без военно поражение, и призова за засилване на международния натиск върху Москва.

Различия в подходите

Докато Украйна и някои европейски лидери настояват за първоначално примирие, което би спряло боевете временно, Русия и Тръмп изглежда предпочитат директно постигане на трайно мирно споразумение.

Експерти по международно право предупреждават, че всяко споразумение, което изисква от Украйна да отстъпи територия за спиране на руската агресия, би нарушило Хартата на ООН.

Перспективи и предизвикателства

Въпреки многобройните дипломатически инициативи, мирният процес остава блокиран поради фундаментални различия в позициите. Русия продължава военните действия, докато настоява Украйна да приеме нейните условия, включително териториални отстъпки.

От друга страна, Украйна и западните съюзници отказват да легитимират руската агресия чрез териториални компромиси, което според тях би създало опасен прецедент.

Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за глобални изследвания в Дипломатическата академия на руското МВнР, смята че "логиката на прекратяване на военните действия ще се определя от реалностите на място, които се развиват в полза на Русия".

Докато дипломатическите усилия продължават, остава неясно дали някоя от страните е готова да направи необходимите компромиси за постигане на траен мир в Украйна.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Две мутри отишли на балет. Единият заспал, а другият го ръчка:

- Събуди се, бе, заради тебе тия тука на сцената ходят на пръсти!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари