Психологическият тест и членството в спортен клуб се оказват ключовият пропуск в контрола над въоръжението

Системата за контрол на огнестрелните оръжия в България позволява напълно законно едно лице да притежава цял арсенал, а датата върху документа често крие дълга история на въоръжаване. Това стана ясно от думите на бившия заместник-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов. Коментарът му идва на фона на общественото напрежение около случая "Петрохан", при който се заговори за лица с десетки законни пистолети.

Експертът разясни, че административната процедура съдържа съществени нюанси, които могат да заблудят външния наблюдател, но и разкриват "широтата" на закона.

Бюрократичният парадокс

Според доц. Иванов, наличието на едно разрешително с вписани множество оръжия на една и съща дата не означава автоматично, че МВР е раздало разрешителни "на килограм" в рамките на 24 часа.

"В разрешителното е записана датата, на която е издадено последното разрешение за последното оръжие. Ако видим в едно разрешение, че то е издадено на дадена дата за 16 оръжия, това не значи, че се е случило в един ден", заяви Милен Иванов, цитиран от NOVA.

Това техническо обяснение обаче повдига по-сериозния въпрос – как изобщо е възможно физическо лице да натрупа 16 бойни единици и защо системата позволява консолидирането им в един документ, който легитимира подобен арсенал.

"Спортната" вратичка

Анализът на процедурите показва, че най-лесният път към масовото въоръжаване минава през "спортните цели". Докато ловците са ограничени от ловните билети и дружинките, "спортистите" се ползват с по-либерален режим.

Доц. Иванов уточни, че за късоцевните оръжия (пистолети) има две основни хипотези:

• Ловни цели: Изисква се валиден билет за лов и членство в дружина.

• Спортни цели: Изисква се членство в спортен клуб и доказателства за участие в спортния календар.

Именно тук е "сивата зона" – доказването на активна спортна дейност и изстрелването на необходимите боеприпаси често е въпрос на документална отчетност, която позволява на лица без реални спортни амбиции да поддържат тежък арсенал.

Илюзията за контрол

Ключовият елемент в системата за сигурност – психотестът, също бе подложен на дискусия. Въпреки съмненията за формалност при прегледите, доц. Иванов защити процедурата.

"Необходимо е да бъде направено психологическо изследване от експерт психолог, като съм убеден, че резултатите са реални. Въпросният психотест е класически личностен изпит, като след него се провежда беседа", категоричен бе експертът.

Тази увереност обаче контрастира с реалността, при която лица с видими личностни разстройства преминават успешно през цедката на служба КОС и получават достъп до смъртоносна сила. Психотестът се прави при всяко подновяване на разрешителното (обикновено на 5 години), но между тези периоди контролът върху менталното състояние на въоръжените граждани е практически нулев.