Ярката луна ще намали видимостта, но най-ярките метеори все пак ще бъдат видими

Едно от най-очакваните небесни събития през годината - метеорният поток Персеиди, достига своя пик в нощта на 12 срещу 13 август. Въпреки че астрономите предупреждават за намалена видимост заради ярката луна, най-ярките метеори все пак ще бъдат видими за звездобройците.

Метеорният поток е активен от средата на юли, но всяка година достига своя максимум в средата на август. При идеални условия Персеидите могат да произведат до 100 метеора на час, които се носят през небето със скорост от 59 километра в секунда.

Лунната светлина ще затрудни наблюденията

Тази година пикът на метеорния поток съвпада с намаляваща полулуна, която ще бъде осветена на 84 процента. "Такива условия ще намалят активността с най-малко 75 процента, тъй като само най-ярките метеори ще бъдат видими", съобщи Американското метеорно общество.

Вместо обичайните 50-100 метеора на час при тъмно небе, тази година наблюдателите могат да очакват между 10 и 20 видими метеора на час. Експертите препоръчват наблюдението да се извършва в късните нощни часове, когато лунната светлина е най-слаба.

Най-доброто време за наблюдение

Според НАСА най-подходящото време за наблюдение на Персеидите е в часовете точно преди зазоряване, особено между 03:00 и 05:00 часа местно време. Понякога метеори могат да бъдат видими още от 22:00 часа вечерта.

За оптимални резултати астрономите препоръчват отиване на тъмно място, далеч от светлинното замърсяване на градовете. Идеалните условия включват ясна нощ с малко или никакви облаци.

Произход на метеорния поток

Персеидите се образуват когато планетата Земя преминава през най-натоварената част от следата от отломки, оставена от кометата Суифт-Тътъл. Тази огромна комета, с диаметър 25 километра, за последно е посетила вътрешната част на Слънчевата система през 1992 година.

Кометата Суифт-Тътъл се нуждае от 133 години, за да направи една обиколка около Слънцето. Тя е почти два пъти по-голяма от кометата, за която се предполага, че е довела до изчезването на динозаврите, според НАСА.

Докато планетата се движи през праховия облак, кометни частици и части от счупени астероиди се сблъскват с атмосферата и се разпадат, създавайки ярките ивици в небето, които наблюдаваме като "падащи звезди".