Поне малко достойнство. Това трябваше да покаже председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев в разгара на скандала с терасата на луксозния си тризонет с джакузи, сауна и барбекю в столичния квартал "Гео Милев".

От него дори не се изискваше да въплъти смисъла на "високите нравствени качества", които трябват за заеманата от него длъжност. Георгиев обаче отказа да се оттегли сам, докато затъваше във все по-мъгливите факти около терасата си и парите за луксозния си имот. После дойде синхронната акция на прокуратурата и на премиера Бойко Борисов. Обвинението започна проверка на Георгиев, а министър-председателят го призова да излезе в отпуск, или да даде оставка, пише Доротея Дачкова за в.Сега.

Тези общи действия на премиера и прокуратурата направиха услуга на обществото - свалиха маските. Пламен Георгиев склони да се оттегли временно. С това антикорупционният шеф демонстрира пълна липса на независимост, въпреки че тя се иска от него по закон. Георгиев беше унижен, защото напускането на поста можеше да бъде уговорено зад кулисите и да му бъде спестен срамът от деинсталирането му. Но в крайна сметка който те е инсталирал, само той може да те премахне от схемата.

На всички е ясно, че проверката на прокуратурата за странните имотни сделки на властта ще протече по абсолютно същия сценарий като "независимото" решение на Пламен Георгиев да излезе в отпуск след препоръката на премиера. Обществото няма вяра в държавното обвинение. Няма и причина да му вярва. Справка - случаят "Московски", "Ало, Ваньо". И не само. Всяко разследване, свързано с властта, приключва така, както конюнктурата очаква от прокуратурата.

Следващите няколко месеца между Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и ДПС ще текат безкрайни уговорки как да се нареди пасиансът така, че или Георгиев да бъде спасен и изчистен, или на мястото му да бъде поставен някой досущ като него - лоялен и изпълнителен. Цацаров пък може да опита да изиграе така картите си, че да запази огромното си влияние в съдебната власт и след края на мандата си като шеф на държавното обвинение.

Моментът е подходящ за сделки Георгиев отдавна е доказал лоялността си и има с какво да преговаря. Преди десет години като прокурор той водеше известното разследване "Мишо Бирата" за корупция в митниците. По това дело беше записан скандален разговор между премиера Борисов и тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов - как премиерът нарежда на Танов да спре проверка на пивоварната, защото е поел ангажимент да не закача собственика й. Пламен Георгиев се оправда години по-късно, че този запис е бил укрит от него, докато е водил делото. После кариерата на Георгиев се разви мълниеносно - зам.-министър на правосъдието, шеф на комисията за конфискация, а после и председател на КПКОНПИ. Дори Борисов да има сантимент към Пламен Георгиев, за последните над 10 години е доказал, че няма никакви скрупули да се освобождава от фигурите, които му носят  вреди, въпреки че преди това са му носили и големи ползи. Като партийците Искра Фидосова, Мирослав Найденов или градския прокурор Николай Кокинов. Те после биват инсталирани на удобни, но много по-тихи позиции, за да мълчат доволни. Това е изгодна сделка и за двете страни. Нещо, което премиерът научи от Ахмед Доган, на чиято партия Георгиев също е верен. Да не забравяме колко добре беше почистен Делян Пеевски от КПКОНПИ. Последваха благосклонни решения за самия Борисов, както и за финансовия министър Владислав Горанов (и него прокуратурата го проверява заради апартамент, апропо, и трябваше вече да е приключила).

Вълната от оставки в изпълнителната власт и на Цветан Цветанов като депутат заради "Апартаментгейт" се дължи преди всичко на това, че ГЕРБ е в предизборна кампания. Борисов трябва да демонстрира поне за месец и половина, че е борец с корупцията - най-слабото място в управлението на ГЕРБ. Но премиерът трябва да продължи и да балансира така, че да запази удобното за него статукво. Затова Георгиев излиза в отпуск, а не подава оставка. Цветанов напуска парламента, но продължава да дърпа конците в ГЕРБ, а на мястото на Цецка Цачева се назначава огледалният й образ - Данаил Кирилов - депутатът, чийто подпис стои под повечето скандални закони, прокарани от ГЕРБ и оставили съмнения за сериозни лобистки интереси и старателно окопаване във властта.

Във всички власти в държавата са наместени пионки на премиера, които не смеят и да гъкнат без неговата санкция. Тяхната функция е да са бушоните, които гърмят, когато това е нужно на Борисов, за да спасява властта си.

След всички спорни решения на антикорупционната комисия разкритията за шефа й съвсем сриват авторитета й. Кой би повярвал оттук нататък на тази институция, след като председателят й няма достойнство да си тръгне сам, а трябва да чака препоръката на човек, който по закон не кадрува там? Контролът върху КПКОНПИ е поверен изцяло на парламента, който се доказа като безгласна буква в целия "Апартаментгейт".

С малки прекъсвания Борисов е на власт вече над 10 години. За това време сме получили достатъчно доказателства, че колкото и да се сменят лицата от дългата резервна скамейка на ГЕРБ, това не разбива схемата, по която той упражнява властта си. Дори Георгиев да бъде уволнен, дори в прокуратурата да бъде настанен някой "европеиден" наследник на Цацаров, задкулисното уреждане на сметки чрез пионки ще продължи, докато суверенът не му потърси сметката.