Цената на хляба у нас остава изцяло пазарна

Очакваната зърнена реколта в България през тази година ще надхвърли шест милиона тона и ще бъде с изключително високо качество, каквото селскостопанският сектор не е отчитал през последните 15 години. Това обяви днес, 23 юни 2026 година, председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, съобщават от БНР. По нейните думи отличното състояние на есенниците гарантира националната продоволствена сигурност във времена на геополитическа нестабилност, като същевременно подкрепя брутния вътрешен продукт, тъй като страната ни запазва позициите си на нетен износител.

Цената на човешкия труд

Мариана Кукушева подчерта, че цената на хляба в България се формира на изцяло пазарен принцип. Тя припомни, че местният бизнес продължава да плаща сред най-скъпата електроенергия за промишлени цели в Европа, а сериозен натиск върху сектора оказват логистичните разходи и нарастващите възнаграждения на заетите.

„Близо 40% от стойността на всяко хлебно и сладгарско изделие представлява цена на човешки труд“, посочи председателят на браншовия съюз. По думите ѝ, въпреки икономическите предизвикателства, производителите спазват стриктно закона за еврото и не са допуснали спекулативни аномалии след влизането на страната в еврозоната. Според нея хлябът остава единствената масова храна, която не променя стойността си за потребителите на седмична база.

Най-евтиният хляб в Европа

Браншовият лидер изтъкна, че масовият български хляб — бял, типов и „Добруджа“ — остава най-евтиният в целия Европейски съюз, изчислен като съотношение между стойност и качество. В момента на пазара се предлагат над 78 разновидности, което осигурява сериозна конкуренция и избор.

„Продължавам категорично да твърдя, че българският хляб е качествен. Той присъства на европейската трапеза благодарение на търговските вериги. Ежедневно се експедира хляб от България, който се продава в топлите точки на Европа, а това е постигнато благодарение на модерни технологии и високо качество и здравословност“

, коментира Кукушева. Тя обаче предупреди, че браншът е принуден сам да поема по-високите разходи за горива и заплати, което води до декапитализация на компаниите и отваря врати за сивия сектор. Във връзка с това тя призова държавните контролни органи за безпощадни проверки на терен.

Край на преговорите по тъмно

Друг акцент в изявлението ѝ бе публикуваният от Министерството на правосъдието проект на Наредба за регистъра за прозрачност, свързан със Закона за прозрачност при представителствени интереси. Очаква се браншовата асоциация да качи официалното си становище по него на страницата за обществено обсъждане още тази сряда.

„Браншовите организации не търсим привилегии, а прозрачност, диалог и възможност да предоставим експертиза при изработване на законите. Не е нормално да бъдем разглеждани като субекти, които водят преговори по тъмна доба“, категорична бе Мариана Кукушева. Тя допълни, че основната задача на организациите е експертното участие в непрекъснатия законотворчески процес, и призова държавата да се вслушва в хората от реалния сектор, когато се обсъждат политики, влияещи директно върху трапезата на българските семейства.