Секторът е пред фалити заради липсата на контрол и натиска от търговските вериги

Хлябът вече се продава с около 20 процента по-скъпо, показва официалната статистика. Това обаче е само началото на по-сериозна криза, която застрашава стабилността на производството. Това заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, цитирана от "Агро.бг". Според нея комбинацията от растящи разходи за логистика и планираните данъчни промени в Бюджет 2026 поставят бранша на ръба.

Логистиката „изяжда“ печалбата

Основен проблем за производителите в момента е ежедневното поскъпване на дизеловото гориво, което скача с по 5–10 стотинки на ден.

"Хлябът е може би най-натовареният с транспорт продукт. Логистиката е нашият най-голям разход. Докато ни убеждават, че всичко е спокойно и запасите са достатъчни, ние виждаме как разходите ни се топят буквално за дни", коментира Кукушева.

Към момента производителите опитват да компенсират разликите със собствени средства, но предупреждават, че промяната в крайната цена е неизбежна стъпка за запазване на бизнеса.

Удар от Бюджет 2026

Сериозно притеснение в сектора предизвикват и заложените промени в държавния бюджет за 2026 година. Планираното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на осигуровките с общо 4 процента (2 процента за работодателя и 2 процента за работника) създават риск от масова декапитализация.

"Реално работодателят поема и четирите процента. В нашия сектор трудът формира между 45 и 50 процента от себестойността на продукта. Няма как работниците да поемат това натоварване – няма хора, няма кой да работи", категорична е Кукушева.

Сивият сектор и натискът на веригите

Браншовата организация алармира за липсата на реален контрол върху сивия сектор. Съществуват предприятия с огромни обеми на производство, които по документи работят с минимален персонал, което създава нелоялна конкуренция.

В същото време коректните производители са подложени на натиск от търговските вериги. По думите на Кукушева, не хлебарите, а търговците определят крайната цена за потребителя.

"Крайните цени се диктуват от търговските вериги. Те определят надценката си ежеседмично и често – напълно свободно", обясни тя.

От бранша настояват за спешни мерки за регламентиране на пазара и засилен контрол, за да се гарантира качеството на българския хляб и запазването на работните места.