Магията на „Златната кръв“ и защо е толкова рядка
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Тя е най-рядката в света и се среща при едва 1 на 6 милиона души
Кръвната група Rh null, известна като "златна кръв", е изключително рядка – среща се при приблизително един на шест милиона души, като в света са известни по-малко от 50 носители. Поради нейните уникални свойства, учени се опитват да я пресъздадат в лаборатория, съобщи Би Би Си, цитирано от БГНЕС.
Преливането на кръв спасява животи, но за хората с редки групи намирането на донор е почти невъзможно. Носителите на Rh null са съветвани да даряват и замразяват собствената си кръв за бъдещи нужди, тъй като те могат да получават кръвопреливане само от друг донор Rh null.
Въпреки това, тяхната кръв е "златна" за останалите, тъй като при нея липсват всички над 50 Rh антигена. Това прави кръвта O Rh null "универсална" за повечето хора в спешни случаи, когато кръвната група е неизвестна, тъй като рискът от имунна реакция е много нисък.
Лабораторни опити
Учени от цял свят търсят начин да възпроизведат тази кръв. Екип от Бристолския университет, ръководен от проф. Еш Той, е използвал технологията за редактиране на гени Crispr-Cas9, за да премахне антигени от клетъчни линии.
"Резус-антигените предизвикват силна имунна реакция, така че ако изобщо не ги имате, то всъщност няма нищо, на което организмът да реагира... Кръвната група O и Rh null е доста универсална", обяснява проф. Той, цитиран от БГНЕС.
Други учени, като Грегори Деном от Института за изследване на кръвта Versiti в САЩ, са използвали Crispr-Cas9, за да възпроизведат Rh null от стволови клетки.
Предизвикателствата
Пътят до клинично приложение обаче е дълъг. Една от трудностите е получаването на зрели еритроцити от стволови клетки.
"При създаването на кръв без резус фактор... растежът и зреенето на еритроцитите могат да бъдат нарушени", отбелязва Деном, цитиран от БГНЕС.
Проф. Той в момента ръководи първото в света клинично изпитване за вливане на изкуствено отгледани еритроцити (които не са генетично модифицирани) на здрави доброволци. Въпреки напредъка, учените са категорични, че в обозримо бъдеще нуждата от кръводарители ще остане.























