Магистралата Русе - Велико Търново е христоматиен пример на прехода.

Все се строи, а не се започва. Все я правят, но по трасето не се виждат строители. Все я обсъждат, но не се решава нищо, каза Георги Василски по БНР.

Преди двайсетина години наши първи първенци се разходиха из Арабските страни. Върнаха се с обещание да залеем тамошните пазари с агнешко, а те да ни построят магистрала от Русе чак до Свиленград, защото оттам минавал най-прекият им път до Европа. С градежа се захващал местен консорциум. Оттогава ядем агнешко или от отвъд Дунава, или от Нова Зеландия, а за консорциума нищо повече не се чу.

Преди десетина години пак наши първи първенци се разходиха из Китай. За там щяхме да караме вино, а пекински фирми щяха да продупчат Балкана, да направят панорамен път покрай морето и да ни построят магистрала от Русе до Свиленград, защото това било най-прекият път на коприната. Както се казва – оттогава ни вино, ни причерноморска панорама, ни пекински фирми.

Тия дни се обяви, че магистралата, но само до Търново, ще я строим ние. Най странното е, че тя порасна.  Сегашният път от Русе до Велико Търново е 100 километра, но магистралата стана 135 уж за по-пряко, поне такава е логиката на всяка магистрала. Имаше и срамежлив вариант от 118 километра, но какво е това ново строителство, ако не е дълго поне.

Раздвижиха се и парите.

Първоначалната стойност преди 5 години беше 550 милиона лева, миналата година около 600 милиона евро, а миналата седмица според началниците на АПИ - 2 милиарда лева. Предлагат се три варианта - всеки по толкова. 

Най-лесно и най-бързо е да се разшири сегашния път без излишни процедури по отчуждаване, трасиране, проектиране, съгласуване и т.н. Може, но не може, защото ще е много по-евтино.

Ако беше в друга държава щях да си помисля, че пътното строителство е основна част от партийното строителство. Но за тук никога няма да си помисля подобно нещо, още повече, че у нас партийната субсидия е най-висока в Европа