Членът на УС на БНБ определи решението за линейно увеличение на доходите като политическо и несправедливо

Фискалната политика на държавата работи в пълно противоречие с монетарната и създава условия за допълнителна инфлация. Това предупреди Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), в ефира на предаването "Лице в лице" по bTV тази вечер.

"Вижте какво става между фискалната и монетарната политика. Докато монетарната гледаше да е устойчива, ние видяхме, че фискалната политика „развързва кесията“, прави разходи, които увеличават инфлацията", заяви Каримански.

Липса на координация за еврозоната

Финансистът направи паралел между България и Хърватия по пътя към еврозоната, изтъквайки сериозни дефицити в българския подход.

"Разликата между България и Хърватия е, че в Хърватия всички действаха като един. Имаше интегритет между институциите. В България това продължава да не е така", коментира той. Според него липсва задълбочена секторна оценка за процеса на подготовка и тестване, която да послужи за база при вземането на управленски решения.

Критика към "удължителния закон" за бюджета

Каримански изрази скептицизъм относно практиката за приемане на "удължителен закон" вместо редовен бюджет за 2026 година. Той припомни, че Законът за публичните финанси ясно регламентира процедурата при липса на приет бюджет – разходване на 1/12 от средствата от предходната година.

"Откъде накъде трябва да бъде приемано допълнителен закон, удължителен закон и в него да има някакви мерки? Това само още толкова довнася напрежение във финансовата дисциплина", категоричен бе икономистът.

Хаос с индексацията на заплатите

Особено остра критика Каримански отправи към текстовете, касаещи индексацията на възнагражденията в публичния сектор. Според него формулировката е неясна и създава рискове.

"В удължителния закон приеха индексация. И сега ще има напрежение. Не знам защо предложиха това. В текста не става ясно за коя инфлация става дума – дали за индекса на потребителските цени, или за хармонизирания индекс", посочи той.

Експертът подчерта, че механичното увеличение на всички заплати е икономически необосновано, тъй като не отчита вече направените повишения.

"Заплатите през 2025 година ги вдигнахме с около 20% средно на целия публичен сектор. На една част се вдигнаха повече. Сега през 2026 година индексираме нещо, което сме вдигнали през 2025 година. Нямам обяснение. Това е политическо решение", обобщи членът на УС на БНБ.Каримански даде пример за диспропорциите, които подобна политика създава: "Това създава напрежения, защото има сектори, в които от 2023 година до 2025 година възнагражденията са увеличени със 70%. Сега отново ще увеличим. Това може само да допринесе за социални напрежения между отделни сектори".