Фискалният съвет алармира за задълбочаване на бюджетния дефицит

Автоматичното увеличаване на минималната работна заплата чрез формула, обвързана със средната, създава сериозни икономически дисбаланси и натоварва бюджета на страната. Това заяви Любомир Дацов – член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите в ефира на bTV.

"Това е най-вредното нещо, което може да се приложи върху пазара на труда", категоричен бе икономистът по отношение на системата, въведена преди две години. Според него такава формула засилва процикличността – при икономически растеж създава излишно напрежение чрез изпреварващо вдигане на доходите, а в периоди на рецесия липсва механизъм за адаптация.

"Какво ще правим при криза – ще намаляваме доходите ли?", попита Дацов и подчерта, че минималната заплата трябва да бъде резултат от задълбочен икономически анализ, а не от автоматизъм или социален натиск.

Над половин милион българи ще получат повишение

Ако влезе в сила предложението на социалното министерство минималната работна заплата да достигне 1213 лева, около 600 хиляди души ще имат повишение на доходите си. В момента у нас минималното възнаграждение от малко над 1000 лева получават над 450 хиляди души.

Риск за бюджетния дефицит

Фискалният риск също се задълбочава, предупреди експертът. Според Дацов, ако не се предприемат сериозни мерки, бюджетният дефицит на страната може да надхвърли 3% от БВП.

"Дефицитът ще е толкова голям, колкото правителството реши да бъде", заяви Дацов, намеквайки, че все още има механизми за корекция. Той обаче предупреди, че системни практики като автоматични увеличения на заплати в МВР, образованието и администрацията генерират натиск върху бюджета и допринасят за инфлацията.