Миглена Тачева иска с привилегии да получи още един мандат без конкурс, твърди председателят на ВКС

Директорът на Националния институт на правосъдието (НИП) Миглена Тачева може да бъде „служебно“ преизбрана за втори мандат без да има нова публична процедура, в която да се явят и други кандидати. Това става възможно с приетите днес от Управителния съвет на НИП промени в правилата за избор на директор, предложени от самата Тачева, чиито мандат изтича през юли тази година.

За измененията и т.нар. „служебен втори мандат“ съобщиха от Върховния касационен съд, чиито председател Лозан Панов е и председател на УС на НИП.

Негови членове са шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков, главният прокурор Иван Гешев и министърът на правосъдието Десислава Ахладова, както и кадровиците Красимир Шекерджиев и Евгени Иванов и проф. Сашо Пенов, който е представител на министъра на правосъдието.

В съобщението на ВКС се посочва, че са създадени специални привилегии за Тачева. По нейна идея в правилата за избор е записано, че процедурата се открива не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата. Но, ако в срок от пет месеца преди края на мандата и не по-късно от три месеца, настоящият директор на НИП подаде заявление, с което декларира желанието си за втори мандат, може и да няма ново публично и открито състезание на поста, а директно преизбиране.

Това е така заради одобрен нов раздел в правилата, озаглавен „Преизбиране за втори мандат“. Според предложеното от Тачева процедурата се открива със заявление от директора за преизбиране за втори мандат, към което е приложен отчета му за първите пет години. Докладът за свършеното се приема от Управителния съвет на института, който оценява постигнатите резултати като може даде „задоволителна“, „добра“ или „много добра“ оценка.

Според чл. 11, ал. 2 от правилата „При получена оценка най-малко „добра“, управителният съвет взема решение за преизбиране на директора за още един мандат“.

А следващата разпоредба – чл. 12, гласи следното: „Когато в срока по чл. 10 няма подадено заявление или оценката е „задоволителна“, управителният съвет открива процедура за избор по реда на чл. 3 и следващите“. Т.е. само ако действащият директор не пожелае да ръководи НИП и през следващите 5 години или ако оценката му е най-ниската – „задоволителна“, се открива процедура за избор, в която могат да участват кандидати, различни от директора с изтичащ мандат, се уточнява в съобщението от ВКС.

„Тези изменения водят до автоматично удължаване с 5 години на мандата на действащия директор, дори и оценката за работата му да е средна, като се избягва конкурсното начало. Нарушават се всички принципи, с които трябва да е съобразена процедурата за избор на ръководител на тази институция, ангажирана с обучението на магистратите – равен достъп, публичност и прозрачност“, е казал председателят на ВКС и на УС на НИП Лозан Панов.

Той е гласувал против правилата, докато останалите членове на Управителния съвет, присъствали на заседанието, са ги подкрепили. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова е отсъствала поради служебна ангажираност.

В Закона за съдебната власт не е уреден въпросът за избора на директор на НИП, казва се само, че процедурата се развива пред Управителния съвет, който го избира с 2/3 от гласовете. Според чл. 255, ал. 2 от ЗСВ „Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок 5 години. Той може да бъде избран за още един мандат, след оценка на дейността му от управителния съвет. Директорът се подпомага от заместник-директори„.

Същевременно според чл. 19, ал. 2 от правилника за дейността на НИП „Управителният съвет определя правилата за избор на директора при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп„.