Търговците слагат 135% надценка на водата и 89% на яйцата

Драстични търговски надценки, достигащи до рекордните 135% при минералната вода, разкри междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докладът, базиран на шестмесечно наблюдение на пазара, показва задълбочаващи се дисбаланси и огромна ножица между доставни и продажни цени, които удрят директно по джоба на потребителя.

"Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни", заяви председателят на КЗК доц. Росен Карадимов при представянето на данните във вторник. Той обаче направи ключово сравнение – по предварителна информация средните надценки в Европа са около 35%, което е чувствително по-ниско от наблюдаваните стойности в България.

Шокиращи надценки при основните храни

Антимонополният орган е наблюдавал ценовата политика при десет ключови продукта, включително мляко, месо, хляб, олио и яйца. Въпреки че няма открити доказателства за картел (съгласуване на цените), надценките сами по себе си будят тревога.

Новите данни от мониторинга разкриват стряскащи цифри за разликата между цената на производителя и цената на рафта:

• Минерална вода: 135% надценка

• Кашкавал и краве сирене: до 91%

• Яйца: 89%

• Прясно мляко: 77%

• Кайма: 73%

Срив на българското мляко

Данните чертаят изключително негативна тенденция за родното земеделие. За периода от 2020 до 2024 година производството на сурово краве мляко в страната се е сринало с 25%. Спадът повлича след себе си и преработвателната промишленост, а на този фон вносът на чужда продукция е скочил с 43%.

От КЗК предупреждават, че тази зависимост от внос е риск за цял традиционен отрасъл. Производителите, които спазват високи стандарти, биват изтласкани от пазара, защото не са конкурентни на евтиния внос.

"Феодализация" на малките градове

Анализът открива силна концентрация на големите вериги в по-малките населени места, където липсва реална конкуренция. Това води до парадокса в по-бедните региони цените да са същите, а понякога и по-високи от тези в София, въпреки драстичната разлика в доходите.

КЗК посочва конкретно осем области, където господството на големите вериги е най-осезаемо: Видин, Търговище, Габрово, Ловеч, Разград, Шумен, Кърджали и Смолян. В тези райони местните магазини биват "задушавани", а потребителите нямат реална алтернатива.

Ултиматум за саморегулация

България се очертава като една от държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане на търговски вериги в ЕС. Липсват ограничения за площта на магазините или забрани за работа в неделя, каквито съществуват в страни като Германия и Австрия.

Председателят на КЗК подчерта, че предстои обществено обсъждане на доклада още в края на тази седмица. Държавата дава последен шанс на сектора за саморегулация.

"Ако няма желание за такъв диалог, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства", категоричен бе Росен Карадимов.