Манията за тухли превръща хиляди българи в дългови роби

Пазарът на недвижими имоти в България навлиза в тежка и болезнена фаза на охлаждане, която ще повлече след себе си масови фалити и разбити човешки съдби. Според финансиста професор Красимир Петров, жилищният балон вече категорично издиша, а през следващите години ни очаква брутална корекция от над 50 процента. В своя критичен анализ експертът не пести остри думи към финансовата неграмотност на българина, предупреждавайки, че илюзията за бързо забогатяване чрез "тухли" скоро ще се превърне в дългова присъда.

Освирепели купувачи и изродски скъпи жилища

Според икономиста, допреди няколко месеца на пазара се е наблюдавала абсолютна истерия. "Българи до преди 6, 9, 1 месеца купуваха имоти като обезумяли. Просто освирепяха и всичко, що излезеше на пазара, купуваха", коментира Красимир Петров, описвайки ситуацията като бурна треска, при която народът буквално е пощурял.

Днес обаче купувачите се оттеглят, осъзнавайки нереалните нива на пазара. За да илюстрира абсурда, финансистът дава пример със собствения си опит в САЩ през 2000 година, когато купува огромна къща от 300 квадрата в столицата на щата Охайо за едва 72 000 долара. На този фон, той е категоричен, че сънародниците ни днес плащат в пъти повече за много по-ниско качество. "Българските имоти са изродски скъпи и изродски надценени", отсича експертът, допълвайки, че родните апартаменти вече изглеждат нелепо скъпи дори на фона на пазарите в Дубай, Франция и Италия. Точно затова цели села в Гърция вече са изкупени от нашенци, които търсят по-нормални цени.

Инфлация за всички от сърце и двойни лихви

Сривът няма да се случи за един ден, а ще бъде дълъг процес, предупреждава Петров. Той прогнозира кумулативна корекция на пазара между 50 и 60 процента, която ще бъде разпределена между реален спад в цените и жестока обезценка на парите. Дори жилището номинално да поевтинее само с 20-30 процента, покупателната способност на инвестираните средства ще се стопи драстично. "Инфлация ще има вероятно, както съм казвал преди, за всички от сърце", иронично отбелязва икономистът, посочвайки държавните дефицити като основен двигател на обедняването.

Огромният удар обаче ще дойде от банките. Тъй като страната ни се интегрира в европейската система, лихвите по ипотеките неизбежно ще трябва да догонят западните нива. Красимир Петров е категоричен, че това означава скок на лихвените проценти със 100 процента, тоест те буквално ще се удвоят. Макар вноската да не скочи двойно, едно увеличение с 30 процента ще бъде абсолютно непосилно и болезнено за хиляди домакинства в условията на буксуваща икономика.

Прецаканото поколение и 130-килограмовият тумбак

Най-провокативната част от анализа на Петров засяга младите хора, които масово теглят кредити на 100 процента, включително за ремонти и обзавеждане. Той нарича това поведение "финансово самоубийство на един младеж" и определя Поколението Z като "прецаканото поколение".

Финансистът прави безпощадно сравнение за хората, които нямат нито лев спестявания, но взимат огромни ипотеки: "Той е 130 кг огромен тумбак и той ще вземе сако като твоето... когато стане 90 кг. Да, ама той една, две, четири, пет години е доказал, че няма да може да стопи нито един килограм". По същата логика, човек, доказал неспособността си да спести дори 1 лев, изведнъж се нагърбва с изплащането на над 100 000 евро дълг към банката.

За да предпази разумните купувачи, експертът дефинира три железни правила:

• Цената на жилището да не надвишава два съвместни годишни дохода на семейството.

• Месечната вноска по всички кредити категорично да не надхвърля 25 до 30 процента от общия доход.

• Задължително наличие на поне 15-20 процента собствени спестени средства.

Бавно, дълго и мъчително сриване

Ако тези правила бъдат пренебрегнати, последствията могат да бъдат фатални за психиката и семейството. Красимир Петров сравнява влизането в необслужвана ипотека с поставянето на тежка медицинска диагноза: "Когато те заболи ръката едно. Когато диагнозата е диабет е съвсем друго. Тоест да закъсаш с ипотека проблемът е сериозен и дебел".

Той припомня късата памет на българина от кризата през 2008 година, когато много хора останаха на улицата. Илюзията, че балонът ще се спука за една нощ и нещата ще приключат, е напълно погрешна. "Спихването на балона е процес, който продължава 3, 4, 5 години. Тоест нямаме гърмеж... върви бавно, болезнено, но дълго и мъчително", заключава експертът.