Научно изследване предупреждава: българското крайбрежие е под заплаха от покачващото се морско равнище

Наводненията, които удариха българското Черноморие в сряда и оставиха след себе си три жертви, разрушени пътища и стотици евакуирани хора, са само сянка на заплахата, която предстои. Ново изследване на университет "Макгил" показва, че покачването на морското равнище вече не е въпрос на "дали", а на "колко бързо" – и българското крайбрежие е особено уязвимо.

Проучването, публикувано в научното списание npj Urban Sustainability, предупреждава, че над 100 милиона сгради в глобалния юг могат да се окажат редовно под вода, ако изгарянето на изкопаеми горива не бъде ограничено спешно. Макар статистиката да е глобална, предупреждението е болезнено локално – места като Царево, Елените и Созопол, които вчера видяхме потопени, са само началото на много по-дълъг проблем.

Черно море – скритата заплаха

"Покачването на морското равнище е бавно, но неудържимо следствие от затоплянето", каза професор Наталия Гомес, съавтор на изследването и ръководител на катедрата по взаимодействие между ледените покривки и морското равнище в университет "Макгил", цитирана от официалния сайт на университета.

Черноморското крайбрежие е особено уязвимо – ниско разположени територии, плътно застрояване и липса на реални планове за защита. Ако морското равнище се покачи дори с половин метър – сценарий, който учените смятат за неизбежен дори при сериозно ограничаване на емисиите – цели квартали могат да бъдат залети.

Според изследването, при покачване на морското равнище с половин метър около три милиона сгради в глобалния юг ще бъдат под риск от редовни наводнения. При покачване с пет метра, което може да се случи в рамките на няколко столетия, рискът обхваща 45 милиона сгради. При най-лошия сценарий от 20 метра покачване – 136 милиона сгради ще бъдат засегнати.

От курорти до руини

Хотелите, вилните зони, рибарските селища и пристанищата са на първа линия. Един метър повишение би означавало, че десетки километри от българското крайбрежие ще се превърнат в "зона на рискови имоти", а всяка следваща буря ще носи нови разрушения.

Над 410 литра дъжд на квадратен метър паднаха в царевското село Изгрев в сряда, а 225 литра на квадратен метър – в град Царево, което доведе до обявяване на бедствено положение на територията на цялата община, съобщи общината. Пострадала е пътната инфраструктура, разрушени са мостове, наводнени са жилищни сгради и частни обекти.

В комплекс "Елените" загинаха трима души, а стотици хора бяха евакуирани. Бедствено положение беше обявено и в Бургас, Несебър и други крайбрежни общини.

Глобално, но и лична трагедия

"Всеки от нас ще бъде засегнат от климатичните промени и покачването на морското равнище, независимо дали живее край океана или не", заяви професор Ерик Галбрайт, друг от авторите на изследването, цитиран от университет "Макгил". "Всички разчитаме на стоки, храни и горива, които преминават през пристанища и крайбрежна инфраструктура, изложени на покачване на морското равнище. Разрушаването на тази съществена инфраструктура може да внесе хаос в глобално свързаната ни икономика и хранителна система."

За България това означава не само опасност за туризма и икономиката, но и за националната сигурност – инфраструктура като пристанището в Бургас или Варненският залив са ключови за търговията и енергетиката.

Изследването предлага интерактивна карта през Google Earth Engine, която позволява на градоустройствените специалисти и политиците да визуализират кои региони са най-уязвими. Тези данни могат да информират стратегиите за климатична адаптация, като изграждане на защитна инфраструктура, промени в планирането на земеползването или, в някои случаи, организирано оттегляне от застрашени зони.

Какво предстои

В България обаче се нуждаем не от карти, а от действия – изграждане на защитни диги, нови стандарти за строителство и, най-вече, признание, че морето вече не е "курортен актив", а нарастваща заплаха.

Днес гледаме наводнените улици на Царево и Елените като "бедствие". Утре те могат да се превърнат в новото нормално.