Бившият премиер предизвика евроскептиците на открит дебат за предимствата на еврото пред валутния борд

Бившият министър-председател и съпредседател на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков предизвика привържениците и противниците на еврото на открит дебат в социалните мрежи. В обширна публикация във Facebook, той представи редица аргументи защо присъединяването към еврозоната би било по-добро решение за България от запазването на валутния борд.

"В света има точно 29 държави във валутен борд като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад... Любопитно е: 27 от 29 държави са бивши колонии. Защо като 'толкова хубава' парична система валутният борд се използва главно от бивши колонии, които са много бедни!", пише Петков.

Основният аргумент на Петков е, че в сегашната ситуация България на практика има най-малко национален суверенитет, тъй като само получава инструкции от Европейската централна банка, без да има глас при вземането на решенията. В еврозоната обаче, според него, България ще сяда на масата заедно с другите държави и ще участва в определянето на паричната политика.

Историческият контекст

Петков припомня, че от 1990 до 1997 г. българският лев е загубил 1000 пъти стойността си, главно заради злоупотреби и източване на държавни предприятия. Това, според него, е наложило въвеждането на валутния борд като мярка за стабилизиране.

"Интересното е, че както през 90-те, така и в случая на КТБ, където мафията открадна 4 млрд. от нашите спестявания, винаги най-големият проблем за България са местните мафиоти/корумпирани/ченгета - те винаги са били основната заплаха за спестяванията на хората", отбелязва бившият премиер.

Икономически ползи от еврозоната

Според Петков, влизането в еврозоната ще донесе множество икономически ползи, включително спестяване на стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране, по-ниски лихвени проценти по кредитите, повече инвестиции, ръст в туризма и по-стабилна икономика.

Той разглежда и някои от най-разпространените митове срещу приемането на еврото, като твърденията, че ще бъдат взети спестяванията на българите, че България ще трябва да плаща дълговете на други държави, или че ще има висока инфлация.

"Истината е, че цените не зависят от типа валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И днес търговците биха искали продават сиренето на двойна цена, но не го правят, защото българите не могат да си го позволят", обяснява Петков.

Бившият премиер завършва публикацията си с призив за конструктивен дебат, базиран на реални аргументи, а не на емоции или обиди: "Сега очаквам истински аргументи. Без обиди, без общи приказки - само смислени аргументи, които да покажат сила, а не слабост и простотия. Можете ли?"

Публикацията на Петков идва в момент, когато България е в заключителния етап на подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., след като Европейската комисия и Европейската централна банка обявиха, че страната изпълнява критериите за конвергенция.