Всички работещи под 50 години влизат автоматично в "рискови" инвестиционни схеми според новия модел

Спестяванията за втора пенсия на всички българи, родени след 1959 година, ще бъдат подложени на коренна промяна в начина на управление. Комисията за финансов надзор (КФН) одобри днес проект за въвеждане на т.нар. "мултифондове", който предвижда автоматично разделяне на осигурените лица в различни инвестиционни портфейли според възрастта им. Това стана ясно след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Основната промяна засяга най-активната част от населението – хората до 50-годишна възраст. Техните партиди ще бъдат насочени към "динамичен инвестиционен профил". На езика на финансите това означава портфейл с висок дял на акции и борсови инструменти – активи, които носят потенциал за висока доходност, но и значителен риск от загуби при пазарни сривове.

Обещанието: Повече пари, по-малко такси

Според разчетите на КФН, новият модел цели драстично повишаване на пенсиите от втория стълб. Регулаторът прогнозира, че коефициентът на заместване (съотношението пенсия/заплата) може да скочи от сегашните 12.5% до 21.4%.

"Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро", се посочва в мотивите на комисията, цитирани в официалното съобщение.

Законопроектът предвижда и "морков" за осигурените под формата на намалени такси. Максималната удръжка от всяка месечна вноска ще падне от сегашните 3.75% на 2.10%. Експертите обаче напомнят, че това е само входната такса – основната тежест при дългосрочното спестяване идва от инвестиционната такса върху натрупаните активи, която се удържа ежегодно.

Скритите рискове на "автоматичния пилот"

Моделът разделя осигурените на три групи:

• До 50 години: Динамичен портфейл (висок риск/висока доходност);

• От 50 до 62 години: Балансиран портфейл (умерен риск);

• От 62 до 65 години: Консервативен портфейл (нисък риск/запазване на капитала).

Аргументът на КФН е, че младите хора имат "дълъг 40-годишен хоризонт", който позволява поемането на риск. Опитът на държави като Хърватия и Словакия се посочва като положителен пример за корекция на модела.

Икономическият анализ обаче показва и другата страна на монетата. Чрез задължителното насочване на средствата към капиталовите пазари, държавата цели да стимулира икономиката и борсата, наливайки свеж ресурс в тях. Рискът от пазарни сътресения обаче остава изцяло за сметка на бъдещия пенсионер.

Бенчмарк вместо гаранция

Друга ключова промяна е премахването на изискването за минимална доходност. Вместо това се въвежда пазарен бенчмарк (еталон), базиран на индекси като SOFIX и MSCI World. Това ще даде възможност за сравнение на фондовете, но премахва предпазната мрежа, която гарантираше, че доходността на даден фонд няма да падне драстично под средната за пазара.