Угодническата журналистика превърна телевизионните интервюта в безсмислено хилене

Известният български журналист и публицист Кеворк Кеворкян излезе с унищожителна критика към съвременното състояние на телевизионните интервюта и поведението на политическите фигури в тях. В свой остър коментар той определя случващото се на екрана като „говнорене“, визирайки пълното обезсмисляне на публичното говорене и липсата на всякаква критичност от страна на водещите.

По думите на Кеворкян, зрителите са свидетели на нова мода, при която гостът задължително започва участието си с фразата „Благодаря за поканата“, придружена със снизходителна усмивка. Според публициста това е сигурен знак, че публиката ще си загуби времето, ако очаква да чуе честен разговор.

От „Шумим, братко“ до „Хилим се, братко“

Журналистът прави паралел с времето на социализма, когато между номенклатурните началници е бил популярен диалогът: „Как си, братко?“ – „Шумим, братко, шумим!“. Кеворкян отбелязва, че днес този поздрав спокойно може да бъде перифразиран като „Хилим се, братко, хилим се!“.

„Някой по-разтропан младок може да направи анкета с първенците ни с един-единствен въпрос: На какво отгоре толкова се хилите днес? И ще има грамаден успех“, категоричен е той, като допълва, че управниците са увлекли в това упражнение дори част от населението.

Телевизиите като салони за разкрасяване

Кеворкян насочва вниманието и към телевизионните водещи, които според него не осъзнават в какъв капан влизат. Той ги оприличава на персонал, чиято единствена задача е да разкраси гостите. Публицистът припомня стар свой постулат, адаптиран към днешните стандарти: „Главата ѝ струва 2,50 евро, а ѝ правят прическа за 25 евро“.

Според анализатора, днес всяка голяма телевизия разполага със специален салон за масажи и разкрасяване, в който събеседниците биват обсипвани с „леко смилаеми или направо безсмислени въпроси“, излъчващи неприкрито угодничество. Крайната цел на тази игра, смята той, е непоносимо позорна – превръщането на комуникацията в неразбираемо и ненужно „говнорене“.

Паноптикум на лъжата и липсващите въпроси

Най-тежката последица от тази медийна среда, посочва Кеворкян, е подмяната на истината за политическата класа. Той нарича телевизионната реалност „Паноптикум на Лъжата“, където на зрителя се предлагат измислици. Журналистът припомня как в миналото едно популярно политическо предаване е било наричано от него „Фабрика за френски целувки“, предлагаща еликсири за властта и отрова за простолюдието.

Коментарът му завършва с пример за пропуснатите възможности в ефира. Докато гостът широко се усмихва и уверява, че кризи, като бежанският бунт в Испания, няма как да се случат у нас, водещите пропускат да зададат ключовия въпрос: „А ние готови ли сме все пак да се справим с подобен инцидент?“. Здравият разум отстъпва, а публиката продължава да чака въпроси, които никога не биват задавани.