Кеворк Кеворкян: Фалитът ще бъде нашата революция
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1

Журналистът със смазваща критика към властта и елита
Тази сутрин известният български журналист и публицист Кеворк Кеворкян публикува остър коментар за дълбоката политическа и социална криза в България. В своя анализ той очертава мрачна картина на отчуждението на над четири милиона българи от изборния процес и изобличава липсата на адекватен национален елит. Повод за размислите му са европейските препоръки за вдигане на данъците, демографският срив до 6,5 милиона души и продължаващият геополитически натиск върху президентската институция.
Разпадът на държавността
Според Кеворкян народът е затънал и отдавна се е примирил с положението си, а управляващите се пазарят с него, отпускайки подаяния от "двайсетина или трийсет евро" като израз на висша милост. Журналистът подчертава, че властта у нас се упражнява от невзрачни хора, чието най-ценно притежание е тяхната пълна анонимност. "България ще се оправи едва тогава, когато остане без политици", твърди той, описвайки страната като географски разделена на няколко оцеляващи големи града и смазваща провинциална убогост.
Нуждата от грандиозен фалит
В анализа си Кеворкян стига до радикалното заключение, че обществото се нуждае от абсолютен институционален срив, за да бъде пробудено от мъртвешкия си сън. "Фалитът ще бъде нашата революция - и всичко останало, което толкова храбро сънуваме", пише публицистът. Той допълва, че този фалит де факто отдавна е настъпил, но от системен страх обществото не смее да го обяви официално, въпреки че това е останало като единствено спасение.
Външнополитическите „вещици“
В последната част на своя коментар Кеворкян засяга и темата за външната политика. Той обръща внимание на бившия посланик на България в САЩ Елена Поптодорова, която наскоро критикува президента Румен Радев, че държи страната "на тъча" вместо да я включи активно в геополитическата игра. Журналистът е категоричен, че хората са наясно с тази игра и нейния очакван край, предупреждавайки, че външният натиск ще продължи безогледно: "Вещиците няма да мирясат, докато не си окървавим ръцете."




















