Научен преглед разкрива връзката между напитката и микробиома

Начинът, по който се изпича и приготвя кафето, определя кои негови съставки достигат до дебелото черво и как се обработват от чревните микроби. Според мащабен научен преглед, публикуван в специализираното списание Metabolites, любимата сутрешна напитка оказва сложни ефекти върху стомашно-чревния тракт, но конкретните ползи зависят от редица фактори в процеса на извличане.

Пътят на кофеина и антиоксидантите

Като една от най-консумираните напитки в света, кафето е основен източник на полифеноли и кофеин. Според данните кофеинът се абсорбира изключително бързо още в горната част на стомашно-чревния тракт и се метаболизира директно в черния дроб. Тъй като той не достига до дебелото черво като субстрат за ферментация, влиянието му върху микробиома е по-скоро косвено.

За разлика от него, значителна част от хлорогеновите киселини – основните антиоксиданти в кафето – преминават през тънките черва без да бъдат усвоени. Те достигат директно до дебелото черво, където се трансформират от специфични полезни бактерии като Bifidobacterium. Самият процес на изпичане на зърната създава и високомолекулни съединения, наречени меланоидини. Те също подлежат на бактериална ферментация и стимулират производството на късоверижни мастни киселини, които са ключови за общото здраве на червата.

Еспресо, филтър или френска преса

Технологията на варене играе решаваща роля за крайния състав на напитката. Експертите установяват, че еспресото, капковото филтриране, френската преса и студената екстракция водят до напълно различни пропорции на устойчиви съединения. Засега науката не е излъчила категоричен победител сред методите по отношение на ползите за метаболизма при хората.

Безспорен обаче е ефектът на филтрирането върху сърдечно-съдовата система. Хартиените филтри успяват да задържат специфичните компоненти кафестол и кахуеол. Продължителната консумация на нефилтрирано кафе, каквото се получава при класическо варене или френска преса, доказано се свързва с повишаване на нивата на „лошия" холестерол (LDL).

Внимание към експерименталните дози

Изследователите разглеждат и по-сложни биологични механизми, като влиянието на напитката върху жлъчните киселини и рецепторите, отговарящи за контрола на кръвната захар. Въпреки това те запазват критичен тон към досегашните данни. Много от експериментите разчитат на нереалистични дозировки или пречистени екстракти, които нямат нищо общо с ежедневната консумация.

"Установените връзки между консумацията на кафе и здравните резултати не доказват сами по себе си, че ефектите се медиират от чревния микробиом", предупреждават авторите на прегледа.

Те настояват за бъдещи клинични изпитвания, които да използват реалистични количества и ясни сравнения с безкофеинови алтернативи, преди да се дават конкретни персонализирани препоръки за хранене.