Институциите бездействат с дни при сигнал за опасното вещество

Мъж откри 1,4 килограма живак в мазето на апартамент в София. Въпреки че незабавно подава сигнал на телефон 112 и към Столична община, той не получава ясни указания как да реагира, а опасният химикал престоява с дни, преди да бъде прибран от властите.

Боян Атанасов се натъква на необичайната находка, докато разчиства мазето на своите родители. Той намира шише с течност с метален цвят, веднага осъзнава, че веществото е живак, и алармира отговорните служби.

Общината прехвърля топката

Реакцията на местната власт обаче се оказва бавна и хаотична.

"Столична община сформираха щаб от понеделник или нещо подобно, което се организира, за да видят какво да правят с този живак. Това беше понеделник, вторник казаха да чакам обаждане, днес е сряда, отговор няма и аз не знам какво да правя с този живак", обясни пред БНТ Боян Атанасов.

По-късно през деня от общината все пак се свързват с него, но само за да му съобщят, че отговорността е изцяло негова. Според техните указания, тъй като веществото е в частна собственост, той трябва сам да намери фирма за депониране. Едва след намесата на медиите и повторното подаване на сигнал до Столичната аварийна дирекция, веществото най-накрая е иззето.

Липса на ясен регламент

Случаи като този не са рядкост, но се оказва, че държавата няма строго определен план за действие при откриване на опасни химикали в частни имоти. От Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) взимат отношение единствено, когато живакът има пряк контакт с въздуха или е с неизвестен собственик.

"За обезопасяването ще се погрижи Главна дирекция пожарна безопасност, за да сме сигурни, че няма застрашени хора в и около периметъра на самото вещество", разяснява комисар Мартин Николов от ГДПБЗН.

За самото депониране обаче отговорност носи собственикът на имота, освен ако химикалът не се намира на обществено място – тогава ангажиментът е на местната администрация.

Рискове за здравето

Живакът е изключително токсичен и изисква задължително съхранение в плътно затворени, херметични съдове заради вредното си влияние върху човешкото здраве и околната среда.

"Най-податливите органи при такъв вид натравяне с метален живак са белите дробове и мозъка", предупреждава д-р Мартин Недялков от Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките (БАН).

Случаят повдига сериозни въпроси относно липсата на разписани процедури и абсурдното прехвърляне на отговорността за опасни отпадъци върху обикновените граждани, което може да доведе до фатални инциденти при неправилно транспортиране или изхвърляне.