Изяли сме 10 681 тона сирене с палмова мазнина през миналата година. 

Това показват данните на Министерство на земеделието, храните и горите. Най-големи количества от имитиращия продукт са били произведени през юни – 1529 тона, а най-малко през февруари – 764 тона, пише Труд.

Все пак данните сочат, че консумацията на сирене с растителни мазнини намалява през последните години. За цялата 2017 година у нас са произведени и съответно изконсумирани 13818 тона фалшиво сирене, а през 2016 г. – 14 559 тона.

От 13 януари вече ще бъде забранено да се продават насипно имитиращи продукти. Тогава изтича срокът, който беше даден на търговци и производители да въведат промените в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Според тях продуктите с растителни мазнини вече няма да може да носят етикети “мляко”, “сирене”, “кашкавал” и други. Те вече трябва да бъдат задължително с опакова и разположени на отделени щандове с надпис “Имитиращи продукти”.

Миналата година беше приета и наредбата за хигиената на храните, която забрани на една мандра да произвежда едновременно сирене от мляко и с растителни мазнини. Тя е в сила от 19 юли, като на производителите бе дадена възможност сами да определят какви храни ще произвеждат.

Справка в Българската агенция по безопасност на храните показва, че 28 от общо 258 млекопреработвателни предприятия в България са избрали да произвеждат имитиращи продукти.

Експертите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство очакват намаление на изкупните цени на кравето мляко през пролетта на тази година. Причината е намаленото потребление в световен мащаб, заради растящия риск от забавяне на икономическия растеж и спад в заетостта, на фона на растящото предлагане на мляко.

Средната цена на кравето мляко отчетена от националната статистика у нас за 2018 г. е около 0,61 лв./кг, което е малко по-ниско от изкупната цена за 2017 г.