Българите изхвърлят по 41 килограма храна годишно

Всеки българин изхвърля средно по 41 килограма храна на година, като общото количество на разхитените продукти в страната надхвърля 614 милиона килограма. Това съобщи екологът Асен Ненов, позовавайки се на данни на Евростат и проучвания на Европейската комисия. Финансовото изражение на този проблем е колосално – загубите за националната икономика се оценяват на над 9 милиарда евро годишно.

Къде се губи храната

Въпреки масовото схващане, че потребителите са основните виновници, статистиката разкрива друга картина. Цели 57% от хранителните загуби се случват още по веригата на производството, преработката и дистрибуцията, преди продуктите въобще да стигнат до магазина. Преработката на храни генерира 23% от общия отпадък, докато първичното производство добавя още 10%.

"Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата", посочва Асен Ненов. Според него домакинствата губят средно по 300 евро годишно под формата на изхвърлени продукти, които често са били напълно годни за консумация.

Профил на потребителя

България се отличава с висок дял на т.нар. „равнодушни“ потребители – 47% от хората често изхвърлят храна, водени единствено от удобство и цена, без да се интересуват от екологичния отпечатък. За сравнение, средното ниво за Европейския съюз е 40%. Едва 20% от българите попадат в групата на „съзнателните“ потребители, за които етичната консумация е водещ фактор.

Етикетите: Незнанието струва скъпо

Голяма част от хранителния отпадък в домовете се дължи на неразбиране на етикетите. Много хора бъркат обозначението „Най-добър до“ със „Срок на годност“. Докато първото показва докога продуктът запазва оптималните си качества, второто е критично за безопасността. Незнанието води до изхвърляне на сухи продукти като ориз, леща и захар, които са напълно безопасни и след посочената дата.

Климатичният отпечатък

Разхищението на храна е и мащабен екологичен проблем. Когато органичните отпадъци се депонират на сметищата, те отделят мощни парникови газове в процеса на гниене. На световно ниво около 8% от емисиите се дължат именно на изхвърлената храна. Намаляването на този отпадък се счита за една от най-бързите и ефективни мерки за смекчаване на климатичните промени, като същевременно може да послужи като ресурс за социална подкрепа на близо 1.5 милиона българи, живеещи в риск от бедност.