Родното производство не успява да догони европейските темпове

Индустриалното производство в България отчита годишен спад от 2,6 процента през юни 2026 година, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Докато европейската икономика като цяло регистрира стабилен растеж, родната индустрия остава сред тези с най-сериозно свиване, въпреки минималния опит за възстановяване на месечна база.

Месечно възстановяване на фона на годишен спад

Юни носи известно подобрение за българската индустрия спрямо предходните месеци. Производството в страната се е увеличило с 0,4 процента спрямо май, прекъсвайки двумесечната негативна серия. За същия период в Европейския съюз е отчетен ръст от 0,2 процента, докато в еврозоната нивата остават без промяна.

Това увеличение обаче не е достатъчно, за да компенсира натрупания дефицит. На годишна база разликата е съществена – през юни 2026 година индустрията у нас е произвела с 2,6 процента по-малко спрямо същия месец на миналата година. За същия период общото производство в ЕС се е увеличило с 0,6 процента, а в еврозоната – с 0,1 процента.

Нестабилна тенденция от началото на годината

Данните на Евростат очертават изключително нестабилна картина за българската индустрия през 2026 година. Годината стартира с тежък спад от 9,9 процента през януари и 8,7 процента през февруари (спрямо същите месеци на 2025 година). През март бе регистриран скок и годишен ръст от 4,7 процента, но оптимизмът бе краткотраен – през април производството отново потъна с 3,8 процента под миналогодишното ниво, а през май спадът достигна 5,3 процента.

За сравнение, общото индустриално производство в ЕС, макар и да бе на отрицателна територия в началото на годината, от април насам поддържа положителни годишни стойности.

Къде се намира България спрямо Европа

Спадът от 2,6 процента поставя България сред държавите с най-осезаемо годишно свиване в сектора. По-тежка е ситуацията единствено в Люксембург, където сривът е със 7,9 процента, следван от Румъния със спад от 5,6 процента и Естония с 4,6 процента.

На противоположния полюс са икономики, които отчитат чувствително увеличение. Лидер в Европейския съюз е Литва с ръст от 7,7 процента, следвана от Дания с 6,1 процента и Полша с 4,9 процента.

Общата европейска картина също не предполага мащабен индустриален бум, а по-скоро неравномерно възстановяване. Производството на междинни и капиталови стоки в ЕС бележи ръст съответно с 1 и 0,9 процента. При потребителските стоки обаче се наблюдава свиване – с 0,9 процента при трайните и с 0,3 процента при нетрайните.

От Евростат уточняват, че данните са базирани на първи оценки и подлежат на ревизия, като дават за пример месец май, когато първоначално отчетеният спад за ЕС и еврозоната впоследствие е бил коригиран до ръст от 0,3 процента.