Задържаните лоши икономически новини вещаят верижен скок на стоки и услуги

Рязко поскъпване на природния газ с 32,53 процента даде начало на задържаните от управляващите непопулярни икономически мерки още в първия ден след края на президентските избори, съобщават от вестник „Сега". Държавният регулатор разреши на „Булгаргаз" да продава синьото гориво през ноември на цена от 58,43 евро за мегаватчас без разходите за достъп, пренос, акциз и данък добавена стойност, което създава предпоставки за верижно поскъпване в цялата икономика в началото на отоплителния сезон.

Верижен удар по заводите и цените на стоките

Скокът на синьото гориво с близо една трета поставя на сериозно изпитание всички клиенти на обществения доставчик. Тъй като природният газ е базова суровина и основен енергоизточник за българската индустрия, рязкото му поскъпване веднага след вота задейства инфлационен натиск върху крайните цени на редица стоки и услуги на вътрешния пазар.

Под пряк финансов удар попадат големите торови, химически и стъкларски заводи, както и газоснабдителните дружества в страната. Най-тежко остава положението на „Топлофикация София", която и към момента не успява да разплаща редовно сметките си за газ, а вече трупа задължения от близо един милиард евро.

В утвърдения от КЕВР ценови микс за ноември са включени пълните количества по дългосрочния договор с Азербайджан и доставки на втечнен природен газ след организиран търг. В новата тарифа влизат също компонентата за обществена доставка и разходите на „Булгаргаз" за съхранение на резервни количества в подземното газохранилище „Чирен" по Плана за действие при извънредни ситуации.

Театър с цените заради президентския вот

Само няколко дни преди балотажа на 1 ноември енергийният регулатор уверяваше, че няма да допусне рязко поскъпване на суровината. Тогава комисията върна „Булгаргаз" да преизчисли надолу първоначалното си заявление, в което държавното дружество искаше увеличение с 34 процента до 59,08 евро за мегаватчас при действаща октомврийска тарифа от 44,09 евро за мегаватчас.

След затварянето на избирателните секции ревизията се оказа чисто символична. Регулаторът намали първоначално поисканата от доставчика сума с едва 0,65 евро за мегаватчас. Според анализа на „Сега" процедурата по връщането на сметките е послужила единствено за отлагане на лошата новина след изборния ден, за да не се предизвика наказателен вот срещу кандидата на властта Илияна Йотова, докато премиерът Румен Радев е поддържал негласно вето върху непопулярните решения.

От Комисията за енергийно и водно регулиране обявиха, че не се предвижда поскъпване на парното, топлата вода и електрическата енергия от 1 януари 2027 година, но поставиха изричната уговорка, че тази прогноза важи само засега. Икономически наблюдатели поставят под съмнение това уверение на фона на неспазеното обещание за задържане на газовите цени.

Скрити бюджетни отчети и ефектът „Боташ"

Задържането на тежките икономически новини заради изборите се пренесе и върху държавните финанси. Министерството на финансите наруши редовната си практика да публикува в края на месеца отчета за изпълнението на приходите и разходите в хазната. Пълна неизвестност продължава да обгръща и проектобюджета за 2027 година, който по закон вече трябваше да е внесен за обсъждане в Народното събрание.

От опозицията определят криенето на финансова информация и отлагането на тежките решения като целенасочена предизборна тактика на управляващите от „Прогресивна България". Депутатът от ДСБ Владислав Панев посочи трите най-сериозни липси в публичната отчетност на държавата към началото на ноември — непубликувания проект за държавен бюджет за 2027 година, липсващия отчет за изпълнението на текущия бюджет към септември и укритите финансови резултати на „Булгаргаз" за първото и второто тримесечие на 2026 година. Отчетите на газовото дружество трябваше да излязат още през пролетта и лятото, но според опозицията се крият умишлено, за да не се види финансовият ефект от договора с турската компания „Боташ".

"За сметка на това правителството иска да отмени законовите механизми за контрол върху бюджетния дефицит, така че да се разпищоли на воля съвсем законно. А Йотова казва, че трябва да следваме примера на държавите с висок дефицит. Тоест, да теглим дългове, да плащаме лихви и да вдигаме данъци. Такава е философията им още от Жан Виденов насам", написа Владислав Панев в профила си във Фейсбук.