Бившият социален министър смята, че няма поводи да се гордеем с националната ни парична единица, която е зависима от еврото от 1998 г.

Българският лев не дава поводи за национална гордост и през по-голямата част от своята 145-годишна история е бил обвързан с други валути. Това заяви бившият социален министър и евродепутат Ивайло Калфин в интервю за предаването „120 минути" по bTV.

„Българският лев през цялата си 145-годишна история е бил някъде 25 години независима валута, необвързан с някаква система, и това са били най-лошите години за икономиката и за доходите на гражданите", коментира експертът по социална политика.

Калфин не крие критичното си отношение към националната валута, определяйки я като слаба. „Българският лев, за съжаление, е слаба валута. От 1998 г. сме във валутен борд и левът е изцяло зависим от еврото. Имам много поводи да се гордея, че съм българин, но българската валута не е сред тях", заяви той.

Шансове за приемане в еврозоната

По думите на Калфин, България има добри шансове да бъде приета в еврозоната, въпреки че окончателното решение все още не е взето. Според него сегашната политическа обстановка в Европа е благоприятна за разширяване на еврозоната.

„Политическата ситуация е благоприятна – Европа в момента, особено с това, което става в САЩ, търси повече консолидация. За мен членството в еврозоната и приемането на еврото е по-скоро икономически процес. България ще има интерес, когато има средна производителност и когато доходите ни са към средните равнища в еврозоната", обясни бившият евродепутат.

Дългосрочни ефекти

Ако България приеме еврото от януари 2026 година, ефектите няма да бъдат незабавни, смята Калфин. „Ако България влезе в еврозоната от януари 2026 г., ефектите ще са по-скоро дългосрочни", коментира той.

Същевременно експертът подчертава, че страната ни е закъсняла с важни реформи, които биха подпомогнали процеса. „Политиките на догонване на доходи и на производителност трябваше да започнат много по-рано, но трябва да бъдат незабавни", допълни той.