Градинарите и авиодиспечерите попадат в дъното на таблицата въпреки огромната разлика в заплащането

Специалистите от IT сектора и техническите науки заемат челните места в класацията за най-привлекателни професии в България. Това показват данните от мащабно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представено по време на националната конференция "Привлекателни професии за устойчиво бъдеще", която се проведе вчера в София.

Пет от шестте най-желани работни позиции са пряко свързани с високите технологии и дигитализацията. На върха на класацията застават специалистите по технически науки, следвани плътно от експертите в информационните и комуникационните технологии, софтуерните разработчици, проектантите и администраторите на бази данни.

Парадоксът на високоплатените, но нежелани професии

В дъното на класацията се наблюдава интересен феномен. Групата на нежеланите професии включва длъжности с коренно различно заплащане и социален статус. На първо място сред непредпочитаните са градинарите и работниците в оранжерии, което се обяснява с тежкия физически труд и по-ниското възнаграждение.

Изненадващо обаче, на второ място в негативната класация се нареждат техниците по сигурността на въздушния трафик (авиодиспечери). Въпреки че тази професия е една от най-високоплатените в страната, тя отблъсква кандидатите заради екстремните нива на стрес и отговорност.

"Тъй като всички знаем, че там заплащането е много високо, но в същото време фактори като работа на ненормирано работно време, стрес и голямата отговорност, която носи упражняването на тази професия, я прави относително възприемана като непривлекателна", коментира доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, цитирана от bTV.

Сред слабо предпочитаните професии попадат още музиканти, певци, танцьори, както и пилотите и агентите по спедиция на товари.

Гъвкавостта привлича младите кадри

Основен фактор за привлекателността на IT сектора остава възможността за дистанционна работа и кариерно развитие извън пределите на страната.

"Когато човек навлезе в тази професия, знанията и уменията му са преносими не само в България. Би могъл да работи в чужбина, в големи компании, да работи от вкъщи, от офис, откъдето му е удобно", сподели софтуерният инженер Николай Костов пред bTV.

Според него навлизането на изкуствения интелект вече трансформира пазара на труда, като намалява нуждата от начинаещи кадри, което може да създаде вакуум за опитни специалисти в бъдеще.

Проблемът с кадрите в земеделието

На другия полюс са професиите, свързани със селското стопанство. Въпреки модернизацията на сектора, насложените стереотипи продължават да отблъскват младите хора от работата на полето.

"Тя е много ниско платена. Малко промотирана в училищата. И затова, след като завършат училище, те не са настроени да влезнат в селскостопанския бизнес", заяви земеделският производител Иван Кабуров.

Според Десислава Кабурова проблемът се корени и в непознаването на съвременното земеделие. "Предпочитат офиса, защото не познават в дребните детайли земеделието. В момента първичното земеделие не е това, което е било преди 20 години – с мотиката, с каручката", допълни тя.

Критичен недостиг на умения

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев подчерта по време на конференцията, че пазарът на труда е изправен пред критичен недостиг на кадри, който се оценява на между 200 и 250 хиляди души.

"Системата работи на границата на възможностите си, няма резерви от свободна работна сила", категоричен бе Радев.

Според данните, привлекателността на една професия е комплексна комбинация от доходи, работна среда, обществен престиж, нива на стрес и реални перспективи за развитие.