Липсата на персонал и растящите заплати стопяват печалбите на фирмите

Възнагражденията у нас се увеличават значително по-бързо от производителността на труда, което създава сериозни предизвикателства пред компаниите, съобщават от БГНЕС. Средната цена на работния час все още остава по-ниска от тази в Европейския съюз, но бързият ръст на заплатите и хроничният недостиг на персонал променят изцяло бизнес средата в страната.

Бърз ръст на разходите за труд

България все още не е изгубила предимството си като дестинация за инвестиции благодарение на по-ниските разходи за труд, но тази тенденция се променя с бързи темпове.

„Средната цена на работния час в България е около 12 евро при близо 35 евро средно за Европейския съюз. Това означава, че страната ни продължава да бъде атрактивна за инвеститорите“, посочва Ирена Жотева, управляващ съдружник в HILL International BG.

От 2021 година насам възнагражденията се увеличават средно с между 12 и 13% годишно. Само за периода между 2025 и 2026 година цената на работната сила за работодателите е нараснала с 13,2%. Натрупано през годините, това променя изцяло средата, като в сектори като информационните технологии заплатите вече догонват европейските нива. Поскъпването на труда е сериозен фактор както за родните, така и за чуждестранните компании.

„Разходите за човешкия ресурс са сред най-важните при всяка инвестиция. В същото време работодателите са изправени пред трудно предвидима среда заради промените в минималната работна заплата, осигурителните прагове и постоянния натиск върху възнагражденията“, допълва експертът.

Икономическият растеж в момента е около 3%, докато ръстът на възнагражденията надхвърля 13%. Според анализаторите този дисбаланс вече започва да се отразява негативно върху крайните печалби на фирмите.

Остър дефицит на работна ръка

Недостигът на кадри остава един от най-тежките проблеми за бизнеса. Най-голямо е търсенето на специалисти в сферата на строителството, хотелиерството, ресторантьорството, логистиката и производството. Все по-ценени стават и хората с умения за работа с изкуствен интелект.

„Факт е, че няма хора и това ще продължи. Вече има недостиг дори на хигиенисти и все по-често се налага да се привличат работници от чужбина“, отбелязва Жотева.

Въпреки изнасянето на някои производства към Азия и Африка, конкурентоспособността на страната не зависи единствено от цената на труда, а и от разходите за енергия, инфраструктурата и организацията на самите предприятия. Пазарът ще продължи да търси както оперативен персонал за дейности без възможност за автоматизация, така и лидери, способни да управляват в ерата на изкуствения интелект.

Работодателите вече не могат да задържат служителите си само чрез по-високи заплати. За най-младите поколения е от ключово значение работата да има добавена стойност.

„Особено за поколението Z е важно работата да има смисъл. Хората искат да знаят с какво допринасят и защо това, което правят, е важно“, подчертава специалистът.

Нужда от гъвкаво законодателство

За да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, са необходими спешни реформи в трудовото законодателство, инвестиции в образователната система и по-ефективна държавна администрация.

„Кодексът на труда се нуждае от повече гъвкавост. Необходими са инвестиции в подготовката на кадри и по-добър баланс между държавната администрация и частния сектор“, категорична е Ирена Жотева.

В заключение тя отправя призив към сънародниците ни зад граница да обмислят възможността за завръщане в родината.

„Ако се колебаят дали да се върнат, бих ги насърчила. България се променя като бизнес среда и икономика и хората с опит и знания могат да допринесат много за развитието ѝ“, завършва тя.