Почитаме свети пророк Илия с приготвяне на курбан

Днес, 20 юли, българският народ отбелязва Илинден – един от най-дълбоко вкоренените празници в нашата културна традиция. Далеч повече от религиозен празник, Илинден представлява уникален синтез между християнската вяра и древните народни вярвания, които са формирали българската идентичност през вековете.

В основата на празника стои фигурата на свети пророк Илия – старозаветния праведник от ІХ век преди Христа, който според Библията е единственият пророк, възнесен жив на небето с огнена колесница. Тази библейска история става основа за богата фолклорна традиция, в която св. Илия се превръща в повелител на летните небесни стихии.

Господарят на небесните стихии

В българските народни представи свети Илия е далеч повече от библейски пророк – той е "господар на летните гръмотевици и трескавици", както казват народните песни. Българите го наричат още Гръмоделец, Гръмоломник, Гръмовник, защото вярват, че когато препуска със златната си колесница по небето, причинява гръм и светкавици.

"При подялбата на света от братята юнаци, на свети Илия се падат небесните води" – така обяснява народната мъдрост защо именно този светец властва над дъждовете и бурите. Ако хората не го почитат както подобава, той може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята.

Традиции, които свързват земното с небесното

Народните обичаи около Илинден разкриват дълбокото разбиране на българина за връзката между човека и природата. Основната традиция е курбанът – на празника се коли най-старият петел в къщата, наречен "баща", и се оставя млад петел на негово място.

В по-големите села се организират общоселски събори с курбан от мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или овен. Трапезата се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета, където често има параклис на светеца. Свещеникът извършва водосвет и ръси със светена вода наоколо, "за да няма суша през лятото".

Забрани и поверия с практически смисъл

Илинден е натоварен с множество забрани, които на пръв поглед изглеждат суеверни, но всъщност крият практическа мъдрост. На този ден не се работи, "за да не се разсърди свети Илия", но това съвпада с периода на най-голямата летна жега, когато работата наистина е опасна.

Особено строга е забраната за къпане в морето на Илинден. Народното поверие гласи, че "на този ден морето взима най-много жертви като курбан за св. Илия". Съвременната статистика потвърждава, че 20 юли наистина е един от дните с най-много жертви на вода в България, което показва колко точно народната мъдрост е наблюдавала природните явления.

От езически богове до християнски светец

Почитането на св. Илия в българския фолклор съдържа елементи, които етнолозите свързват с древните култове към небесните повелители – Хелиос, Зевс и славянския Перун. Тази синкретична природа на празника обяснява защо той е толкова дълбоко вкоренен в българската душа.

В народните песни и легенди св. Илия се появява като "небесен човек" и "земен ангел", който преследва ламята със своята колесница, за да защити житата от злите сили. Светкавиците се тълкуват като огнени стремена, които хвърля по враговете на добрия реколта.

Илинден като граница между сезоните

Традиционно Илинден се смята за граничен ден между лятото и есента. През вековете този празник е бил сигнал за започване на подготовката за есенните дейности – стягане на кошове и каруци за брането, попарване на бъчви за новото вино.

В крайдунавските села на Илинден децата влизат в лозята и късат първото зрело грозде, а навсякъде се късат първите узрели пъпеши и дини. Това показва как религиозният празник е неразривно свързан с природните ритми и земеделския календар.

Съвременното значение на древната традиция

Днес, в епохата на климатичните промени и отчуждението от природата, Илинден ни припомня за дълбоката мъдрост на предците ни. Този празник учи на уважение към природните стихии, на разбиране за цикличността на живота и на необходимостта от хармония между човека и околната среда.

Името Илинден носи в себе си и историческа памет – на 20 юли 1903 година (по стар стил) избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония, което показва колко дълбоко този ден е вкоренен в българската национална памет.

В над хиляда български църкви, посветени на свети пророк Илия, днес ще прозвучат молитви за дъжд и добра реколта. В селата ще се приготвят курбани, а семействата ще се съберат на трапеза, за да почетат светеца, който в българското съзнание олицетворява силата на природата и мъдростта на вековете.